Определение № 5728 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3211/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Д., подадена чрез пълномощника адв.Х. Х., против решение № 43 от 23.04.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 15/2025г. на Окръжния съд-Търговище. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 141/07.11.2024г. по гр. дело № 396/21г. Районен съд – Омуртаг са отхвърлени предявените от касаторката искове- иска против „Бим Агро“ ЕООД и С. З. Г. за прогласяване, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.3, ал.1 и ал.4 от ЗАрЗ, нищожността на договор за аренда на земеделска земя от 09.02.2021г., вписан в Службата по вписвания-Омуртаг в дв. вх. № 153/ 11.02.2021г., вх. рег. № 153, акт 36, том 1, сключен между С. Г. и „Бим Агро“ ЕООД, поради противоречието му със закона и иска против М. И. М. и Б. С. М. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАрЗ, за прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя от 23.08.2021г., вписан в СлВп - Омуртаг в дв. вх. № 1293/01.09.2023г., вх. рег. № 1293, акт 190, том 2, поради сключването му в противоречие на закона и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения евентуален иск, при спазване на указанията на въззивната инстанция, дадени в мотивите. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба „Бим Агро“ ЕООД, Б. С. М. и М. И. М., чрез пълномощника адв. Е. М. в писмен отговор излагат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол на решението и за неоснователност на жалбата. Ответницата по жалбата С. З. Г. не взема становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира същата за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на А. С. Д., с която против С. З. Г. и „Бим Агро” ЕООД е предявен иск по чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за аренда от 09.02.2021г. с предмет нива от около 19,5 дка в землището на [населено място] и иск против М. И. М., Б. С. М. и „Бим Агро” ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска земя от 23.08.2021г. с предмет същата нива от около 19,5 дка в землището на [населено място]. Предявените установителни искове са оценяеми и за определяне цената им е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. В процесните договори плащането е уговорена в натура. С определение № 16 от 15.01.2024г., постановено по реда на чл. 70, ал.3 ГПК първоинстанционият съд е определил цената на исковете, съобразявайки плащането в натура и данните за цените на пшеницата и на олиото на едро и е приел, че цената на исковете, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.5 ГПК е в размер по 702,70 лева. Това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. След влизане в сила на определението по чл. 70, ал.3 ГПК, както и в първото по делото съдебно заседание пред РС въпрос за цената на исковете не е повдиган. Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по установителни искове, всеки един с цена 702,70 лева - под установения в закона лимит за допустимост на касационен контрол както за търговски, така и за граждански дела. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева - за търговски дела и до 5 000 лева за граждански дела, поради което в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената против това решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Касаторът следва да бъде осъден да плати, на основание чл.38 ЗАдв, на процесуалния представител на ответниците по касация Б. С. М. и М. И. М. сумата 400 лева-общо адвокатско възнаграждение за двамата защитавани безплатно ответници, определено с оглед вида и характера на делото, фактическата и правната му сложност, осъществения обем на адвокатска защита (изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба с изразено становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, без осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание) и при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Касаторът следва да бъде осъден да плати на ответника по касация „Бим Агро“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева, предвид представените по делото договор за правна защита и съдействие от 03.07.2025г. и доказателства за плащането на възнаграждението по банков път. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение