Определение № 334 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2018 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото М. П. В. срещу решение № 285/22.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 246/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено в частта относно родителските права и издръжката решение № 94/28.02.2017 г. по гр. дело № 1558/2016 г. на Дупнишкия районен съд, и вместо това е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на страните М. М. В. е възложено на майката – ищцата С. И. Г. (В.); определен е режим на лични контакти между бащата (касатора) и детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на следващия, и 30 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката; и жалбоподателят е осъден да заплаща на сина си парична издръжка в размер 150 лв., ведно със законната лихва при забава, до прекратяване или промяна на издръжката; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбаподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това; и 2) за задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г., като втория въпрос – в противоречие и с т. 1 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Ответницата по касационната жалба – ищцата С. И. Г., в отговора си излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съгласно т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени и от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС се изтъква, че тъй като в задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. В случая, за да предостави упражняването на родителските права на майката, окръжният съд е посочил в мотивите към решението си единствено, че в практиката са изключително редки случаите на възлагане на „родителски контрол“ върху малолетно дете в полза на бащата; че обикновено те се свързват с изключително укоримо от морална гледна точка, с оглед общоприетите представи за това, поведение на майката; както и че в случая не са налице такива обстоятелства. Излагайки само тези лаконични мотиви, въззивният съд е разрешил първия правен въпрос, изведен от касатора, в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС. В производството и пред двете съдебни инстанции двамата родители (страните по делото) не са изслушвани от съда съгласно чл. 59, ал. 6 от СК, с което и вторият правен въпрос е разрешен в противоречие с т. I.2 от ППВС №1/12.11.1974 г., решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в които е прието, че това изслушване на родителите е задължително. С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, и по двата правни въпроса, формулирани от касатора, а именно: 1) относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това; и 2) за задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 25 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение