Определение № 623 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. М. А. от [населено място] срещу решение №466 от 27.10.2014г по гр.д № 635/2014г, на Пазарджишки окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 07.03.2013г по гр.д 1098/2012г на Районен съд гр. Велинград, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради закриване на част от предприятието. В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, правен въпрос не е формулиран изрично. Като правен въпрос защитата възприема решаващите мотиви на въззивния съд, че е налице основанието по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо КТ, при положение че в заповедта невярно е посочено основание по чл. 328 ал.1 т.1 КТ, а в действителност се касае за съкращение в щата .Изтъква се противоречие с практика ВКС, сочи се опр. №1229/2012 по гр.д № 668/2012г, ІV г.о на ВКС Ответникът по жалбата [община] е заявил писмен отговор. Сочените в изложението доводи са ирелевантни към изискванията на чл. 280,ал.1ГПК, които не са изпълнени. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Посочване на правния въпрос чрез оспорване на буквално цитираните фактически и правни изводи на въззивния съд не представлява негово формулиране по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК При решаващата си дейност съдът дава разрешение на множество процесуални и материалноправни въпроси, а задача на касатора в изложението е да посочи ясно и точно по кой от тях счита ,че е дадено разрешение в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. След като в изложението са цитирани буквално решаващите мотиви на въззивния съд, единствения довод за защитата е, че посоченото в заповедта основание по чл. 328 ал.1 т.1 КТ е невярно и поради това уволнението на ищцата е следвало да бъде отменено. Съдът действително е приел за осъществено закриване на част от предприятието - една структурна единица ,част от цялостната структура на общинската администрация в ответната община и тъй като последната в случая е „предприятие” по смисъла на чл. 328 КТ, а закритото звено е част от нея, касае се за фактическото основание по чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо КТ. Съдът е констатирал също така, че съответното на фактите основание е било посочено от работодателя още с предизвестието – извършва се закриване на „Общинска служба за социални услуги”,чиито директор е била ищцата, но както в предизвестието ,така и в заповедта за уволнение погрешно като квалификация е наведен текста на чл. 328 ал.1 т.1 КТ. Разбирането на въззивния съд ,че уволнението не е незаконно единствено поради това несъответно цитиране на норма ,при положение че фактическите обстоятелства са били съответно изтъкнати от работодателя, съответства на установената практика на ВКС и не в противоречие с нея. Правен въпрос в изложението не е ясно формулиран ,а липсва и обосновка по втория довод на касаторката, че в случая се касае за съкращение в щата ( чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ КТ ) и не е налице закриване на част, или цялото „предприятие”. По въпроса за отграничаване различните хипотези в чл. 328 ал.1 КТ има трайна практиката на ВКС. Изяснени са признаците им, от значение при спор във връзка с реалния характер на съкращението по чл. 328 ал.1 т.2 КТ, или във връзка със задължението да се извърши подбор .Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието и то е реално,когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Реално е закриването на една структура като част от общинската администрация ,когато дейността й занапред няма да се осъществява от администрацията, а от новосъздадено общинско предприятие по реда на чл.52 от Закона общинската собственост, със съответния предмет на дейност.Обжалваното въззивно решение е в съответствие, а не в противоречие с установената практика по този въпрос. Защитата не е формулирала въпрос, по който въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Доводите в изложението за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са подкрепени с прилагането на определение №1229/2012 ІV г.о на ВКС, което е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не съставлява практика на ВКС. Освен това, в мотивите на определението са посочени обобщено признаците на състава по чл.328 ал.1 т.1 КТ, но те се изтъкват неотносимо и без връзка с решеващите съображения на въззивния съд по настоящето дело, приел за основание на настоящето уволнение друга хипотеза. На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят 250 лева възнаграждение ,за защита пред настоящата инстанция. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.