Определение № 4081 от 31.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 995/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Й. срещу въззивно решение № *** от *** год., постановено по в. гр. дело № *** год. по описа на ***, с което, като е потвърдено решение № *** от *** год., постановено по гражданско дело № *** год. по описа на ***, е отхвърлена молбата по чл. 38, ал. 4 вр. с чл. 73 вр. с чл. 76, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 ЗГР на Д. Ц. Й. за допускане на промяна в записания в акта за раждането й пол от женски на мъжки, както и на промяна на имената й на Д. Ц. Й.. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: За допустимостта на промяната в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за разждане пол и за предпоставките, при наличието на които е допустима такава промяна? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като поддържа, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика /цитирана в изложението/ и се позовава на липсата на изрична законова регламентация по българското право. Среще подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея [община], нито от Прокуратурата на Република България. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че молителката е [дата на раждане] год. в [населено място], от майка Х. Н. Й. и баща Ц. И. Й., за което е съставен акт за раждане № *** от *** год. при община ***, Район ***, област ***. Молителката не е осъждана за престъпления от общ характер, спрямо нея няма данни за неприключили досъдебни производства, като не са й налагани принудителни административни мерки и санкции по реда на глава VІІ, раздел І и ІІ от ЗБЛД. Счел е за установено въз основа на медицинско свидетелство, амбулаторен лист, рецептурна бланка и епикриза, че на 18.02.2022 год. молителката провела среща за оценка и консултиране с лекар, в рамките на която последният установил наличие на транссексуалност у нея, изразяваща се в устойчиво изградена мъжка полова идентичност, както и наличието на пълно на осъзнаване на разминаването между анатомичния и психологическия пол, както и устойчива мотивация за минимизиране на разликите и привеждане на анатомичния пол максимално близко до психологическия пол, включително чрез приемане на хормонална терапия под наблюдението на еднокринолог. Не били установени съпътстващи клинично значими психологически или психиатрични проблеми. На молителката били препоръчани консултации с ендокринолог, АГ и психиатър, като й бил изписан „Омнидрен“ за две седмици, медикамент, съдържащ в състава си тестостерон. На 17.05.2022 год. тя постъпила в „У. Х.“, от където била изписана на 23.05.2022 год., с окончателна диагноза „Цикатрициални състояния и фиброза на кожата“. От правна страна въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата, поради липсата на позитивноправна регламентация на това кога полът на едно лице може да бъде променен поради несъответствие на отразения в акта за гражданско състояние пол със самоосъзнаването на лицето като транссексуално от друг пол. Във връзка с оплакванията на молителката и като се е позовал на решения на ЕСПЧ, които е цитирал/, въззивният съд е счел, че ЕКЗПЧОС допуска намеса на властите в защитените права при определени условия, т.е. установените с нея права не са абсолютни /както и всички субективни права, доколкото на всяко субективно право кореспондира определено субективно задължение, а упражняването на субективните права не следва да засяга правната сфера на други правни субекти/. Необходимо е намесата в дадено, защитимо от Конвенцията право, да е в съответствие с или да е предписана от закона; целта на намесата да е легитимна и намесата да е пропорционална на преследваната легитимната цел. Легитимна цел са посочените в чл. 8, § 2 на ЕКЗПЧОС ограничения, а именно намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Безспорно е, че половата идентичност и името са част от понятието “личен живот“ по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Следователно ограниченията, установени с чл. 8, § 2 ЕКЗПЧОС, са приложими и към процесния случай. Легитимните цели са установени, за да бъде осигурен справедлив баланс между иначе конкуриращите се публични и частни интереси, посредством който да се изпълни задължението на публичните власти да не се месят произволно /незаконно/ в правата по ЕКЗПЧОС. В тази връзка намесата ще е законна, когато е основана на официална нормативна регулация, а последната включва достъпни разпоредби, чиито последици са предвидими. Законът трябва да бъде достъпен и ясен, т.е. всяко лице да може да регулира поведението си съобразно с предписанието на закона, предвиждайки последиците, до които дадено негово действие може да доведе. Касае се за изискването за “качество на закона“. Позовал се е на решение № *** г. по *** дело № *** год. на *** съд и е приел, че в разглеждания случай по делото не се твърди и не се доказва случай на недетерминирана биологично полова принадлежност при въззивника, който да е основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданска регистрация. Посочил е, че Тълкувателно решение № *** от *** год. на ВКС по тълк. дело № ***год., ОСГК, е задължително за съдилищата, съгласно чл. 130 ЗСВ, като допълнително е изложил съображения, че недопускането на произволна и субективно детерминирана промяна на пола, имената и ЕГН на лицата, е пропорционално на преследваната легитимна цел да се опази обществения интерес и да се защитят моралните стандарти, установени в българското общество като цяло. Конституцията на Република България и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, като недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното. Ето защо е налице изключението, установено с чл. 8, § 2 ЕКЗПЧОС. В Република България относно пола и основните данни за гражданската регистрация на лицата е налице съответна законова рамка, която е приложима и в частност. Налице е изискуемото според правото на ЕС и практиката на ЕСПЧ правно основание за намеса в правото на личен живот на молителката, което законно основание е установено с национални норми, които са достъпни и са с ясен и предвидим, спрямо конкретния казус, регулативен ефект. За да бъде допусната промяна на пола на едно лице по съдебен ред, е необходимо или да има грешка в акта за раждане на лицето – то да е с първични полови белези на един от двата пола, но в акта да е вписан другият, противоположният пол, или впоследствие да са настъпили такива промени на половите му белези, включително първичните, които да са в разрез с пола, вписан в акта за раждане /посочените от молителката норми касаели именно описаната хипотеза на грешка в съставения акт за гражданско състояние, поради което не следвало да бъдат обсъждани/. Обективното българско право, в т. ч. Конституцията на Република България, не предвижда възможност полът да се определя по друг начин, освен въз основа на първичните полови белези, защото вторични полови белези от женски тип могат да имат лица с мъжки първични полови белези и обратното. Недопустимо е да се променя пола на лицето по съдебен ред въз основа на промяната на вторичните полови белези, колкото и необратими да са те /включително започнат прием на хормонални препарати и оперативно премахване на млечни жлези/, и/или въз основа на съзнанието за принадлежност към противоположния пол /в случая мъжки/. В противен случай – ако се приеме основателност на молбата само въз основа на наличното при молителката на състояние на транссексуалност, респ. нейното самосъзнание за принадлежност към мъжки пол, без при нея да е налице генетична и/или генитална принадлежност /първични полови белези/ на този пол, то щяло да се стигне до постановяване на съдебно решение извън обхвата на българското обективно право и предвидения законов ред. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № *** от *** год. на ВКС по тълк.дело № *** год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението въпрос е от значение за постановения резултат. Релевантни за хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са само съдебни актове, постановени от състави на ВКС, но не и актове на долустоящи инстанции. Същевременно на настоящия съдебен състав е служебно известно, че по отправеното преюдициално запитване от друг състав на ВКС по гр. дело № *** год. е постановено решение на СЕС от 12 март 2026 год. по дело ***, с което е прието, че чл. 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. Разрешението на въззивния съд по поставения правен въпрос е постановено в противоречие с дадените разяснения от СЕС, поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7.67 евро. По делата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР задължително участва прокурор в защита на обществения интерес, за което следва да се уведоми ВКП. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд