Определение № 60106 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3519/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4309/16.06.2021 г., подадена от С. А. Ч. и А. Х. Ч., чрез адвокат И. С., срещу определение № 223 от 27.05.2021 г. по ч. гр. д. № 20215300501213 на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която съдът е оставил без уважение подадената от А. Х. Ч. и С. А. Ч. частна жалба срещу протоколни определения от 8.04.2021 г. по гр. д. № 7977/2019 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на С. Ч. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото и е осъдил А. Ч. да заплати на вещо лице Х. сумата от 93 лв. допълнително възнаграждение, а на вещо лице К. – Х. – 141.65 лв.

В останалата част частната жалба е върната с влязло в сила разпореждане № 1052 от 10.08.2021 г. на въззивния съд.

По отношение отказа на първоинстанционния съд да освободи С. Ч. от такси и разноски, Окръжен съд – Пловдив е констатирал, че молбата на Ч. е била подадена на 2.02.2021 г.; с разпореждане от 3.02.2021 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовности в 1-седмичен срок - посочване на конкретни данни за доходите на молителката и тези на семейството й, имуществото и здравословното й състояние. Това разпореждане е било редовно връчено на 8.02.2021 г. С декларация от 11.02.2021 г. Ч. е декларирала, че не притежава имущество - МПС, имоти, акции, фирми, че реализира доход от пенсия и трудов договор и че е в лошо здравословно състояние. С ново разпореждане от 12.02.2021 г. съдът й е указал, че не сочи конкретни данни за твърденията си и отново й е дал 1-седмичен срок за отстраняване на посочените нередовности, като до датата на съдебното заседание - 8.04.2021 г., не е постъпила молба в отговор на дадените указания.

Окръжен съд – Пловдив е намерил определението по чл. 83, ал. 2 ГПК за правилно и законосъобразно. Посочил е, че за да бъде освободено едно лице от задължението за заплащане на такси и разноски в производството, то следва да установи, че няма достатъчно доходи и имущество, за да ги заплати. При преценката на тази възможност се вземат предвид доходите и имуществото не само на лицето, което иска освобождаване, но и тези на семейството му. Законодателят не е вменил в служебно задължение на съда да издирва и установява доходите и имуществото на лицето. Напротив, с молбата си последното следва да посочи ясно, конкретно и пълно фактите, които имат значение за тази преценка. Ето защо въззивният съд е намерил двукратно дадените от първоинстанционния съд на С. Ч. указания за правилни и законосъобразни. Счел е за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че съдът е следвало служебно да извършва справки и да установява релевантните обстоятелства за правилното разрешаване на искането й.

По отношение определението, с което А. Ч. е бил осъден да заплати допълнително определено възнаграждение за вещи лица, въззивният съд е изложил, че не подлежи на съдебен контрол съдебният акт, с който се определя първоначално или се завишава вече определено възнаграждение за вещи лица по допусната експертиза в производството. В този смисъл е намерил за неотносими развитите в частната жалба доводи за незаконосъобразност на определението за завишаване на тези депозити. Посочил е, че доколкото не се твърди определените суми за възнаграждения да са били внесени по делото или заплатени на вещите лица, то осъждането на страната да заплати сумите на съответните експерти се явява правилно и законосъобразно, тъй като страната е останала задължена за разноски в производството. Изложил е, че при работа по допуснати експертизи, вещите лица получават възнаграждение за труда си, което се определя от съда, съобразно правилата за определяне възнагражденията на вещите лица, при което, ако страна остане задължена за разноски, то тя следва да ги заплати на съответния експерт. Едва при решаване на делото по същество съдът разпределя сторените по делото разноски (сред които и направените за вещи лица), между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Жалбоподателите намират атакуваното от тях определение за неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът на основание чл. 7 ГПК да съдейства на страна по гражданско дело за установяване служебно на обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, които страната не е можела да установи поради наличие на обективна причина (заболяване и карантиниране в условията на пандемия), или трябва да даде нов срок за събиране на обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК;

2. Възлагането на две заключения едновременно - допълнително и повторно, в нарушение на чл. 201 ГПК ли е, когато допълнителното заключение е оспорено от страните и липсва искане от страните за назначаване и възлагане на допълнително заключение.

3. След като съдът едновременно е възложил две заключения - допълнително и повторно, като допълнителното е оспорено и няма искане за възлагане на допълнително заключение от страните, следва ли, че липсва основание да се заплаща депозит на вещите лица, които в нарушение на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2/2015 г. са започнали дейността си по извършване на експертизата, като по този начин са и препятствали дейността на вещите лица, на които е било възложено да изготвят повторно заключение и на които депозитът е бил предварително внесен съгласно чл. 76 ГПК;

4. Следва ли съдът да осъжда ответници или да им дава указания да заплатят хонорари за вещи лица, след като не са искали да бъде възложено допълнително заключение или са се отказали от искане за такова, а вещите лица в нарушение на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2/2015 г. са започнали дейност по допълнителното заключение;

5. Следва ли с определение, а не с решение по делото, съдът да осъди страна да заплаща разноски за депозит на вещи лица, когато експертизата е извършена при нарушения, като от назначените две вещи лица е участвало само едното от тях;

6. Следва ли с определение съдът да осъди страна да заплаща разноски за хонорар за непоискана допълнителна експертиза, извършена с нарушения - изнасяне на делото над разрешения за това срок, определен от съда, както и с нарушения на вещите лица, които са започнали дейност, без да им е платен хонорарът, както е изискването на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 2/2015 г. за вписване, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

7. Има ли предпоставки в едно гражданско дело ответниците да плащат много по-високи хонорари за експертизи от ищците, както и да плащат за непоискани експертизи; нарушава ли се равенството в процеса.

Постъпил е отговор на частната жалба от община Пловдив, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса.

Първоинстанционното дело е образувано по искове за собственост на К. Б. П. и Е. Г. П., предявени срещу А. Х. Ч. и С. А. Ч., при участието на община Пловдив, като трето лице помагач на страната на ищците.

С молба вх. № 264879/2.02.2021 г. С. Ч. е поискала от Районен съд – Пловдив да бъде освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски в производството поради липса на средства за заплащането им.

С разпореждане от 3.02.2021 г. районният съд е указал на молителката в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за своите доходи и тези на семейството си, за имущественото и здравословното си състояние, за семейното си положение, както и коректно попълнена декларация за имотното си състояние, в която включително да посочи размера на доходите си. Разпореждането е връчено на 8.02.2021 г. на пълномощника на страната по делото адвокат И. С..

На 11.02.2021 г. е депозирана молба от С. Ч. вх. № 266455, с която същата е декларирала, че не притежава недвижими имоти, МПС, акции, облигации или дялове в търговски дружества; че не притежава фирма и не извършва дейност като едноличен търговец, както и че е с влошено здравословно състояние – прекаран мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност, болки в ставите. Визирала е, че получава доходи от пенсия и трудов договор, без посочване на суми.

С разпореждане от 12.02.2021 г., връчено редовно на 22.02.2021 г. на адвокат Г. М. (другия пълномощник на лицето по делото), районният съдия, като е констатирал неизпълнение на указанията му от 3.02.2021 г., отново е дал на Ч. 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за своите доходи и тези на семейството си, за имущественото и здравословното си състояние, за семейното си положение, както и коректно попълнена декларация за имотно състояние.

До 8.04.2021 г., когато съдът е постановил определението си по чл. 83, ал. 2 ГПК, С. Ч. не е представила друга декларация или документи.

На 8.04.2021 г. съдът е постановил и определение за осъждане на А. Ч. да заплати на вещо лице Х. сумата от 93 лв. допълнително възнаграждение, а на вещо лице К.-Х. – 141.65 лв., предвид неизпълнението на вмененото му задължение от предходно съдебно заседание да внесе тези суми в дадения му срок.

Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Първият от въпросите в изложението е формулиран изцяло според становището на жалбоподателката и не намира подкрепа от фактите и обстоятелствата по делото, поради което е правно ирелевантен. В случая няма данни и доказателства по отношение на С. Ч. да са били налице обективни пречки да изпълни дадените от първоинстанционния съд, с разпорежданията от 3.02.2021 г. и 12.02.2021 г., ясни и подробни указания. Самите указания са съобразени с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК и съдебната практика.

Всички останали въпроси също са неотносими, тъй като имат отношение към назначаването от съда на допълнителна и повторна експертизи, определяне възнагражденията на вещите лица, действията на вещите лица по извършването на експертизите, които процесуални действия не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не попадат в някоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не са обсъждани от Окръжен съд – Пловдив и са без връзка с изложените от него в атакуваното определение решаващи мотиви. Същевременно обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно.

От община Пловдив е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело. Съдът намира, че такива не й се дължат, тъй като същата не представлява насрещна страна по частната жалба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,