Определение № 1359 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1987/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания "Лев Инс" АД срещу решение №305 от 20.07.2023г. по в.т.д. №246/2023г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решение №90 от 29.11.2022г. по т.д.№177/2021г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл.432 от КЗ да заплати на С. Ю. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Ю. С. С., сумата 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. М. С., при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 27.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с разрешенията в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като въззивният съд неправилно е приел, че ищецът попада в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение в конкретния случай, мотивирайки наличието на особено близка връзка между ищеца и неговия дядо. Твърди,че в обжалваното решение не се съдържат правни изводи относно това кои установени по делото обстоятелства съдът е определил като особени, тоест различни от обстоятелствата, определящи традиционните за българското общество семейни отношения. Поддържа, че връзка със съдържание, визирано в тълкувателното решение, предполага оправдани очаквания за грижа, за емоционална подкрепа и доверие, каквито в случая не са установени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касационният жалбоподател поставя следните правни въпроси: 1. Кои конкретни отношения в настоящия казус между пострадалия летално и ищеца следва да бъдат обусловени като изключително близки? 2. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми от родственик? 3.При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта - 2016г., доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус и на основание кои обективни факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия му роднина следва да бъде определена? Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с разясненията в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС №4/1968г. Ответникът по касация С. Ю. С., поддържа, че не са налице основанията за достъп до касация по поставените от ЗК „Лев Инс“ АД въпроси, както и че касационната жалба е неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо С. М. С., вследствие на ПТП, настъпило на 27.12.2016г. на АМ „М.“, при км 97+360, в землището на [населено място], по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. [рег.номер на МПС], Ю. А. Х.. Приел е за установени наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена с ответника ЗК "Лев Инс“ АД за автомобила марка „Фолксваген“, модел „Голф“, вината на водача му за настъпване на ПТП, механизмът на причиняване на ПТП и причинната връзка между него и настъпилата смърт на С. С.. Позовал се е на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като е намерил за установени предпоставките, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между ищеца и неговия дядо, поради която смъртта на С. С. е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Съобразявайки характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания след смъртта на неговия дядо, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лева, както и че този размер следва да бъде намален с 30%, тъй като е доказано възражението на ЗК „Лев Инс“ АД за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че той е пътувал без поставен предпазен колан. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първи и трети въпрос, формулирани в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите не съставляват материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото са свързани с преценка на правно значимите факти и събраните по делото доказателства за тях, съответно отговорът им е фактологично обусловен. Вторият въпрос отговаря на общото изизскване по чл.280 ал.1 от ГПК, но по него не са обосновани допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въпросът касае критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като същевременно цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК практика касае и критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. кръг, поради което следва да се приеме, че касаторът поставя като обуславящи за изхода на спора тези въпроси. Съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат обобщени в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с константната практика е обсъдил обстойно всички събрани по делото доказателства относно съществувалите между ищеца и починалия при произшествието негов дядо отношения, като изрично е изтъкнал, че освен родствената връзка между двамата, са налице и определени житейски събития – изоставянето на детето от неговия биологичен баща в най - ранно детство и последващото му установяване заедно с неговата майка в дома на дядото и бабата, които са се превърнали в съществен фактор за формиране на техните отношения и за създаване на дълбока емоционална и житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзката между родител и дете. Въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че от момента, в който детето се е установило в дома на дядо си и баба си, те са поели напълно грижите и възпитанието на четиримесечния си внук и това е продължило до смъртта на С. С.. Позовавайки се събраните по делото гласни доказателства, съдът е формирал извод, че вследствие на всеотдайността и постоянните грижи на дядото между него и ищеца се е създала трайна и дълбока връзка, характерна за отношенията родител – дете. При тези фактически констатации, изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, не е в отклонение от задължителната практика на ВКС. Материалноправният въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, също е относим към предмета на конкретното дело, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираното от касатора ППВС №4/23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираното от касатора решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, II т.о., както и и служебно известните на настоящия състав решение №158/28.12.2011г. по т.д. №157/2011г. на ВКС, I т.о. решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., решение №334/13.11.2018г. по т.д. №2690/2017г. на ВКС, II т.о. и други/. В случая, при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, изложил е фактите по спора, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, изяснил е конкретното им значение за определяне на размера на обезщетението. Изследвани са действителните отношения между ищеца и починалия му дядо, като съдът е установил от събраните гласни доказателства, че двамата са живеели в един дом през целия живот на ищеца, като семейството е било много сплотено, отношенията са били основани на разбирателство и любов. Съобразена е възрастта на двамата към момента на ПТП, отчетено е и обстоятелството, че дядото е работил, за да издържа близките си, той е бил човекът, който е осигурявал спокойствие и сигурност на семейството. Съдът е взел предвид и тежката емоционална реакция на детето на внезапната смърт на неговия дядо, неблагоприятното отражение върху неговата психика и здравословно състояние. Съобразил е и установеното съпричиняване, изразяващо се в това, че починалият С. С. е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. При този изход на спора ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати, на основание чл.38 от ЗАдв, на адв. Р. И. М. сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство, което съдът определя съобразно вида на спора, обжалваемия интерес, вида на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд