Определение № 3659 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 483 от 09.03.2026 г., постановено по адм.дело № 539/2025 г. по описа на Административен съд-Перник (АдмС-Перник) е повдигнат спор за подсъдност по жалбата на Й. Л. П., адрес: гр. Перник, [адрес], чрез адв. К. Иванов, съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Благоев“ № 14, вход „Б“, офис 50 срещу Решение № 1040-09-42 от 25.09.2025г. на директора на ТП на НОИ – гр. Кюстендил, която му е изпратена за разглеждане с определение № 37073 от 11.11.2025 г., постановено по адм.дело № 10940/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. За да прекрати производството по делото и изпрати делото на Върховния административен съд за разрешаване на препирнята между двата административни съда, АдмС-Перник е приел, че е налице хипотезата на чл. 118, ал. 1, изречение второ от КСО, защото адресата на оспорения акт няма настоящ адрес в Република България. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: Съгласно чл.118 ал.1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Когато жалбата е подадена от лице, което няма настоящ адрес в Република България, спорът се разглежда от Административния съд – град София. Според ал.3 на същия текст от закона съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая АССГ се е позовал на тази норма, за да изпрати делото на АдмС-Перник по постоянния адрес на жалбоподателката. Несъмнено във връзка с предмета на делото поставено за разглеждане пред АдмС Перник, правилата за местна подсъдност посочени в КСО се явяват специални спрямо тези посочени в АПК и именно първите следва да намерят приложение в случай, че подателя на жалбата има постоянен адрес в България, но няма настоящ такъв. Когато обаче подателя на жалбата има постоянен и настоящ адрес в България, по аргумент на противното, приложение намират общите правила на АПК за местна подсъдност. В случая спорът е дали подателя на жалбата има настоящ адрес в България и според извода за това обстоятелство следва да се определи кой е компетентния съд, който следва да разгледа жалбата му. В подадените до съда молби от пълномощника на Й. Л. П. се твърди, че същата няма настоящ адрес в България, тъй като живее в САЩ и има издадено там СУМПС, в което е посочен адрес в щата Невада. В същото време по делото са представени две справки от НБН, в които Й. Л. П. е записана в регистъра на населението, с постоянен и настоящ адрес: гр. Перник, [адрес]. Съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГрР): адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 с. з. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите са се установили да живеят, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗГрР настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като съгласно изречение второ на същия текст български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес – държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес. В случая е явно, че от страна на П. не е заявен настоящ адрес в чужбина, а напротив заявен е такъв в Република България, който съвпада с постоянния и адрес. Докато този адрес не бъде променен по предвидения за целта ред, той се явява относимия за определяне на местната подсъдност по делото. Следователно като е приел, че следва местната подсъдност по правния спор да бъде определена по реда на чл. 118, ал. 1, изречение второ от КСО, АдмС Перник е постановил необоснован съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че местно компетентен да разгледа спора, повдигнат от Й. Л. П. е АдмС Перник. С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд