Определение № 347 от 19.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2015 г.

Обжалва се решение № 1682/ 11.03.2015 г. по гр. д. № 13066/ 2014 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решението от 26.05.2014 г. по гр. д. № 48 109/ 2011 г. на Софийски районен съд, е осъдил О. Л. П. и „4Де лукс“ Е. със седалище [населено място] на основание чл. 76 ЗС да предадат владението на [фирма] със седалище [населено място] на реална част от един поземлен имот и е отхвърлил исковете по чл. 76 ЗС на [фирма] срещу А. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г.. Според обжалваемия интерес въззивното решение се обжалва от ищеца [фирма] и от осъдените ответници О. Л. П. и „4Де Лукс“ Е.. К. [фирма] иска то да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която исковете са отхвърлени по два материалноправни въпроса, първият от които е следният: Легитимирано ли е да отговаря по иска по чл. 76 ЗС лицето, което не е извършител на фактическите действия по насилствено отнемане на недвижим имот, но действията са извършени в негова полза? К. счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд в частта, с която пасивно субективно съединените владелчески искове са отхвърлени. Той обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с решение № 1298/ 26.02.2013 г. по гр. д. № 16 658/ 2012 г. на СГС. С определение № 400/ 18.11.2013 г. по гр. д. № 4334/ 2013 г. ВКС, ГК, II-ро отделение касационното обжалване на това решение не е допуснато и то е влязло в сила. К. счита, че обжалваното решение дава отрицателен отговор на повдигнатия въпрос, а приложеното решение - положителен. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че докладчикът по настоящото дело е бил част от състава, постановил приложеното решение. Д. за противоречиво решаване на повдигнатия въпрос касаторът извежда от единствено от съпоставката на двете решения. Ако касационното обжалване бъде допуснато, настоящият състав на ВКС ще е длъжен да посочи с мотивирано решение практиката в кое от двете решения смята за правилна и да базира решението си на нея (чл. 291, т. 1 ГПК). Участието на докладчика при постановяването на подобно касационно решение налага да се обсъжда правилността на друго решение, постановено при участието на докладчика. Изложеното поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие, а основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съществува към настоящия етап, въпреки че той предхожда решението относно допускане или недопускане на касационния контрол. Това е така, защото не допускането на въззивното решение до касационно обжалване е възможно да намери обяснение не в липсата на законовите основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а чрез препятствие, създадено от докладчика, да бъде подложена на обсъждане правилността на решение, постановено при неговото участие. При тези мотиви, съдът