Определение № 439 от 08.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2257/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба,подадена от Д. Х. К. срещу определение от 7.11.12г.по в.ч.гр.дело № 13948/12г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено разпореждане от 27.07.12г.по гр.дело № 27306/12г.на СРС,27 състав,с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на иска и е прекратено производството по делото. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на въззивното определение.Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Касационната частна жалба е недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване.В разглеждания случай е предявен отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК;сумите,чиято недължимост се иска да бъде установена,произтичат от различни основания и всяка от тях е под 5000 лв – 4963.84 лв – главница и 1183.32 лв – лихва.По силата на чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Следователно касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.