Определение № 60666 от 09.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 407/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на "Турист - строй - комерс - 99" АД, гр. Добрич, срещу решение №260077 от 05.11.2020г. по в.т.д. №354/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него след отмяна на решение №21/05.03.2020г. по т.д.№173/2017г. на Добрички окръжен съд, са отменени като незаконосъобразни решенията ОС на акционерите на „Турист - строй - комерс -99“ АД,гр. Добрич, проведено на 20.05.2017г., по предявения от К. Г. К., срещу „Турист - строй -комерс - 99“ АД, гр. Добрич, иск с правно основание чл.74 от ТЗ. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че нарушението на правото на участие по чл.220 ал.1 от ТЗ на ищеца, в качеството на акционер на дружеството, представлява нарушение на императивна правна норма и съдът не може да извършва преценка за това какво решение би се взело с участието на акционера с всички придобити от него акции. Поддържа, че нарушаването на правото на участие на акционера в общото събрание може и да не води до незаконосъобразност на приетите решения, когато при упражняването на това право, решенията на общото събрание не биха се променили. Твърди, че в конкретния случай решенията на ОСА са взети с мнозинство 2711 гласа срещу 2169 гласа, в които са включени спорните 362 броя поименни акции. Поддържа, че права на ищеца К. К. не са нарушени, тъй като той е упражнил право на глас за 181 броя от спорните акции като пълномощник, а за останалите 181 броя акции е гласувал неговият син Е. К. като пълномощник на акционера Й. С.. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на спора: 1.Допустимо ли е съдът да се произнася по законосъобразността на решения на общото събрание на акционерите, взети при нарушение на правото на правото на участие на акционера в ОСА по чл.220 ал.1 от ТЗ, като преценява законосъобразността им, в случай на упражняване на това право? Поддържа,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него е създадена поради неточно тълкуване съдебна практика в нарушение на принципа на законност Ответникът по касационната жалба К. Г. К. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното Касационната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд, е приел за установено качеството на ищеца на акционер в ответното дружество. На 20.05.2017г. е проведено ОСА с изрично посочен дневен ред, като за приемане на решенията по въпросите, предмет на същия, е било необходимо обикновено мнозинство от присъстващите. От съдържанието на протокола и приложения по делото Списък на присъствалите акционери, съдът е установил, че на събранието са участвали – лично или чрез пълномощник, акционери, притежаващи 4880 броя от общо 5000 броя акции. Ищецът К. Г. К. е бил записан в книгата на акционерите като притежател на 1205 бр. акции. Към датата на провеждане на ОСА ищецът е подал два броя заявления, с които е уведомил дружеството за извършено придобиване на 362 бр. акции /притежаваните от акционерите Й. П. И. и Т. С. Т. по 181 бр. поименни акции/, но е било отказано вписването му в книгата на акционерите поради нарушение на процедурата по придобиването им и е бил допуснат на събранието и при провеждане на гласуването с 1205 гласа. С влязло в сила решение по т.д.№151/2017г. на ОС – Добрич, ответникът „Турист - строй - комерс - 99“ АД е бил осъден да извърши вписване в книгата на акционерите на акционера К. Г. К. като притежател на закупените от акционерите Й. П. И. и Т. С. Т. по 181 бр. поименни акции. Въззивният съд е приел, че вписването в книгата на акционерите на извършеното прехвърляне на поименни акции, по смисъла на чл.185, ал.2 от ТЗ, не е елемент от фактическия състав по придобиването на акциите, а има само оповестително действие по отношение на дружеството. Приел е, че с факта на извършване на джирото е породен транслативният ефект по отношение на ищеца, като към датата на провеждане на ОСА от 20.05.2017г. той е бил носител на правата по акциите и същият е следвало да бъде допуснат на събранието и при провеждане на гласуването с 1567 гласа, съответни на притежавания брой акции, съобразно чл.225 от ТЗ. Решаващият състав на Варненски апелативен съд е изложил съображения, че неоснователният отказ за това е нарушение на правото на ищеца по чл.220, ал.1 от ТЗ и води до ограничаване правото му на глас, с оглед на което взетите решения на проведеното на 20.05.2017г. ОСА са опорочени. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд е приел, че при констатираното нарушение на императивна правна норма - чл.220, ал.1 от ТЗ, извън правомощията му е да извършва преценка за това какво решение би се взело с участието на гласовете на акционера по всички придобити от него акции. Касаторът поставя въпроса с оглед поддържаното от него становище, че нарушаването на правото на участие на акционера в общото събрание може и да не води до незаконосъобразност на приетите решения, когато и при упражняването на това право, решенията на общото събрание не биха се променили. Дори и тезата на касатора да бъде споделена изцяло, тя би обусловила различен изход на настоящото производство само ако в протокола от проведеното общо събрание е отразен начинът на гласуване на всеки от участвалите в събранието акционери, така че да се установи дали участието на спорните 362 броя акции би променило изхода на гласуването. В случая в протокола от проведеното гласуване са отразени общо събраните гласове „за“ приетите решения - 2711 броя и гласове „против“ - 2169 гласа. При така отразените в протокола гласове приспадането на спорните 362 броя акции от общия брой акции, с които са приети решенията, би довело до извод за липса на необходимото мнозинство за приемане на тези решения и съответно не би обусловило различен изход на производството. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като разглеждането му от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд