Определение № 12 от 05.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Б. като пълномощник на Т. И. М. срещу въззивно решение № 1, постановено на 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 426/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество, с което е уважен предявения от М. П. М. срещу касатора – ответник иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че 35 987,27/44 987,25 идеални части от придобития по време на брака между страните недвижим имот: апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 5, ведно с избено помещение № 3, таванско помещение № 6, заедно с 11,155 % ид. части от общите части на сградата, са лична собственост на ищцата, придобита в резултат на влагане в покупката на нейни лични средства в размер на 35 987,27 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, получени по дарение от баща й П. Р.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „в случай че и двамата купувачи твърдят, че реалната продажна цена не е тази, отразена в нотариалния акт, съдът може ли да приеме за безспорно, че отразеното в него плащане на дадена сума /по-малка от реалната продажна цена/ не е било осъществено“. 2. „относителната недействителност на нотариалния акт по отношение на отразения в него размер на продажната цена, води ли автоматично и до недействителност на декларираното реално плащане на дадена сума“; 3. „какво представлява нотариалният акт в частта, в която е отразено, че сумата по-договора за покупко-продажба е изплатена на продавачите; чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в акта плащане е невярно-при противоположни становища на купувачите“. Сочи се противоречие с решение № 62/01.04.2011 г. по гр. д. № 1680/2009 г. на четвърто г. о., решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на четвърто г. о., решение № 828/20.12.2010 г. по гр. д. № 1477/2010 г. на четвърто г. о., решение № 88/24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на второ г. о. и решение № 129/04.05.2011 г. по гр. д. № 89/2010 г. на четвърто г. о. Ответницата по касация М. П. М. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразила становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Ищцата е предявила срещу ответника иск за признаване за установено, че е налице частична трансформация на нейни лични средства в придобиването на процесния имот, получени по дарение. Посочила е, че имотът е закупен с договор от 28.08.2003 г. по време на брака й с ответника, прекратен с развод на 04.03.2022 г. Според изложените в исковата молба твърдения, съгласно нотариалния акт за придобиване на имота, продажната му цена била равна на данъчната му оценка към онзи момент, а именно - 35 654,70 лева, от която в нотариалния акт било посочено, че сумата 26 654,70 лева е изплатена на продавачите в брой, а остатъкът в размер на 9 000 лева - чрез заем от Обединена българска банка, нареден по сметка на продавачите. Твърди се обаче, че действителната продажна цена на апартамента била в размер на 23 000 евро, с левова равностойност 44 984,09 лева, на практика изплатени 44 987,27 лева, както следва: 18 400 евро с левова равностойност 35 987,27 лева - чрез превод на сумата от баща й П. Т. Р. по сметката на продавача И. Ц. М. и остатъкът от 4 600 евро - чрез посочения в нотариалния акт заем в размер на 9 000 лева /с равностойност в евро 4 601,63 евро/ от банката, изплатен по време на брака им с ответника. Ответникът е възразил, че апартаментът е закупен с лично имущество и на двамата съпрузи, като продажната цена на апартамента била заплатена по равно от родителите им. Действителната пазарна цена на апартамента не била 23 000 евро, а 36 600 евро, от която 13 600 евро, с левова равностойност 26 654,70 лв. била заплатена в брой при сключване на сделката от родителите му, 4 600 евро – с банков кредит, изплащан от майка му, и 18 400 евро преведени от бащата на ищцата по банков път в деня на сделката. Поддържал е, че сумата в размер на 18 230 евро, формирана от платените 13 600 евро в брой, дадени от родителите му при сключване на сделката и 4 600 евро от банков кредит, изплащан от майка му, се явява дарение от родителите му само в негова полза. Така, за закупуването на имота, родителите му дарили сумата в размер на 18 230 евро, а бащата на ищцата й подарил 18 400 евро, които суми били вложени за закупуване на процесния апартамент. От доказателствата по делото се установява, че на 28.08.2003 г., в деня на сключване на сделката, бащата на ищцата П. Т. Р. е превел по сметката на продавача И. Ц. М. сумата от 18 400 евро, с левова равностойност 35 987,27 лева, с посочено основание „покупка на жилище“. Въззивният съд е приел за установено влагането на лични средства на ищцата, дарени й от баща й, в размер на 18 400 евро. Съгласно чл. 175 ГПК е съобразил заедно с обстоятелствата по делото направеното от ответника признание за извършеното в полза на ищцата дарение от баща й на посочената сума, с която е платена част от цената на апартамента. В тежест на ответника е било да докаже, че родителите му са платили в брой в деня на сделката сумата 26 654,70 лв. на продавачите, съответно, че са имали намерение да надарят по този начин само него, както и че действителната пазарна цена на имота е била 36 000 евро. След като е анализирал събраните свидетелски показания, е направил заключение, че не е доказано влагането на лични средства от ответника. Показанията на свидетелите П. и М. не съдържат факти за плащане на посочената сума, а са относими единствено към състоянието на жилището. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с трайната съдебна практика, че тежестта за доказване на личния произход на средствата и влагането им в придобиването им се носи от този, който оспорва презумпцията за съвместен принос и който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи нейното приложение, като проведе пълно и пряко доказване. В случая такова доказване е проведено само от ищцата по отношение влагането на сумата от 18 400 евро. Обобщени, поставените въпроси в изложението се свеждат до това, дали е допустимо в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. В производството по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства. При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл. 23, ал. 1 СК, се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства. При отчитане спецификата на семейните отношения /същите имат не само имуществен, но и личен характер/, при решаването на възникнал спор, квалифициран на горното основание, по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е от значение каква е действителната цена на придобиването и произхода на средствата, с които е заплатена. Твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството/. Фактите за действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В цитирания смисъл е установената практика на ВКС, обективирана в решение № 86/ 04.07.2018 г. по гр. д. № 2862/2017 г. на ІІ г. о. В съответствие със същата съдът е изложил съображения, че в частта относно самите волеизявления на страните по сделката, материализирани в нотариалния акт, същият има характер на частен документ и поради това обвързваща формална доказателствена сила само относно авторството. Посочил е, че волеизявленията на страните в акта относно продажната цена, плащането в брой на част от нея и произхода на останалата част, не са обвързващи съда по отношение на верността им, като тези факти подлежат на доказване с допустимите по ГПК доказателствени средства. Тезата на касатора в жалбата е, че не може да се установява цена, различна от посочената в нотариалния акт, но самият той твърди, че действителната продажната цена е 71 641,97 лв., т.е. различна от посочената в акта. Цитираната съдебна практика не разкрива сходство с фактите, установени по делото и обусловили направените от въззивния съд изводи. Същата е относима към хипотеза, в която придобиването на имота е на името на единия съпруг, каквато не е настоящата. В нея намират приложение именно дадените задължителни указания в ТР № 529.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, според които при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 2 500 лв. – разноски /за адвокатско възнаграждение/ в касационното производство. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение