Определение № 865 от 23.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2517/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Токуда банк“ ЕАД срещу определение №10016 от 25.06.2025 г. по в.т.д.№4029/2017 г. на САС /имащо характер на решение/, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото (в производството по което касаторът е участвал като трето лице помагач) решение №1008 от 26.04.2018 г. В жалбата се навеждат доводи, че в мотивите на решение №1008 от 26.04.2018 г. (с диспозитива на което се уважава предявен иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ и се отхвърля иск по чл.108 ЗС) се съдържа необосновано, странно и мъгляво произнасяне – „уважаването на предявения конститутивен иск, създава в полза на лицата, които се ползват от относителната недействителност, нарочна и извънредна правна възможност да се удовлетворят за вземанията си и от стойността на процесния имот, и независимо при това от обстоятелството, че същият е собственост не на длъжника им, а на неговия съдоговорител, който пък (последният приобретател), на свой ред бива съдебно задължен да търпи такава една намеса в правната си сфера, чрез удовлетворяване на кредиторите на праводателя му, за сметка на негов собствен имот“, което впоследствие е създало неяснота и объркване в дейността на органите, прилагащи решението. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доказателства, доводи и възражения на страните. 2. Може ли съдът да се произнася чрез тълкуване на решението си по въпроса за неговите правни последици. 3. Дали за да бъде уважено иска за тълкуване на решение, неяснотата на решението следва да е обективирана единствено в диспозитива на решението или наличието на неяснота следва да се преценява, като той се разглежда комплексно, като единство на диспозитив и мотиви. Спрямо първи и втори въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо трети въпрос, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Фанти-I“ ООД (н) заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови съдебния акт, въззивният съд е приел, че на тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат само влезли в сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Изразил е становище, че подобна неяснота в диспозитива на решението не е налице, а волята на съда е изразена ясно – да потвърди първоинстанционното решение по иска по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ и да отмени решението в частта по иска по чл.108 ЗС, вместо което да отхвърли посочения иск. Счел е, че изложеното в молбата по чл.251 ГПК не сочи към неяснота на решението, а на неяснота у молителя относно правните последици на това решение, като по същество искането представлява молба за получаване на правен съвет как да бъде процедирано след влизане в сила на това решение, с каквито правомощия обаче въззивният съд не разполага. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Отговор на поставените от касатора въпроси се съдържа в многобройната, константна и непротиворечива практика на ВКС (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо трети въпрос), според която в производството по молба за тълкуване на решение по реда на чл.251 ГПК, искането трябва да се отнася до тълкуване на изразената в диспозитива решаваща воля на съда, а не до фактическите или правни изводи в мотивите на съдебния акт, които могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива. Нуждата от тълкуване възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в диспозитива на постановеното решение, която би могла да породи спорове по изпълнението му, като на тълкуване не подлежат фактическите или правните изводи, направени от съда в мотивите на решението. Производството по чл.251 ГПК не включва нова преценка на доказателствата и пререшаване на спора. В процесната хипотеза, въззивният съд, произнасяйки се и по наведените в молбата доводи, се е съобразил изцяло с посочените разяснения (както и с практиката, с поред която въззивният съд е длъжен да разгледа всички доводи и възражения на страните), като е достигнал до извод, че в диспозитива на решението, чието тълкувано е поискано, волята на съда е изразена ясно – да потвърди първоинстанционното решение по иска по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, да отмени решението в частта по иска по чл.108 ЗС и да го отхвърли (за който иск, както е отбелязал и ВКС в определението си по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението, въззивният съд е приел, че не може да доведе до попълване на масата на несъстоятелността, тъй като е насочен срещу лице, което не е насрещна страна по обявената за относително недействителна сделка, а сделката, с която това лице е придобило собствеността, е оспорена с иск по чл.646 ТЗ, който обаче е отхвърлен с влязло в сила решение). С оглед изложеното не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,