Определение № 2116 от 25.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1447/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община - чрез юрк. В. П., срещу решение № 1181 от 29.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5702/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 4388 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 44750/2022 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е осъдена Столична община да заплати на „Бул строй контрол инженеринг“ АД, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 13 788 лв. - незаплатено възнаграждение по договор № РОК19-ДИ05-9-3/15.01.2019 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата 574.20 лв. - невъзстановена гаранция за добро изпълнение по чл. 15, ал. 1 от договор № РОК19-ДИ05-9-3/15.01.2019 г., ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата 2 707.81 лв. - мораторна лихва върху главницата за незаплатеното възнаграждение за периода от 08.09.2020 г. до 17.08.2022 г., и сумата 110.22 лева - мораторна лихва върху главницата за невъзстановената гаранция за периода от 24.09.2020 г. до 17.08.2022 г.; Отхвърлени са предявените от Столична община срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството обратни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 13 788 лв. и 574.20 лв., претендирани като платени без основание за сметка на ответника суми, с които последният неоснователно се е обогатил във връзка с изпълнението на договор № РОК19- ДИ05-9-3/15.01.2019 г., както и обратните искове за заплащане на платени без основание мораторни лихви в размер на 2 707.81 лв. и 110.22 лв.; Присъдени са разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от подпомагащата страна на Столична община и ответник по обратните искове Министерство на регионалното развитие и благоустройството - чрез процесуален представител с юридическо образование, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконкултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Ответникът по касация „Бул строй контрол инженеринг“ АД не е подал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което са разгледани обективно съединени осъдителни искове за заплащане на парични суми, претендирани на основание сключен между Столична община като възложител и „Бул строй контрол инженеринг“ АД като изпълнител договор от 15.01.2019 г. за предоставяне на услуги от изпълнителя, свързани с изготвяне на оценка за съответствие и упражняване на строителен надзор по време на изграждане на сграда в [населено място]. Ищецът по делото „Бул строй контрол инженеринг“ е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ и е сключил договора, на който основава исковете си за заплащане на претендираните суми, във връзка с търговската си дейност, което предопределя търговския характер на делото. Цената на всеки от първоначално предявените обективно съединени осъдителни искове е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., поради което решението на въззивния съд, с което са разгледани тези искове, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е недопустима. Предвид процесуалната обвързаност между главните искове и предявените от ответника Столична община обратни искове, достъпът до касационно обжалване е изключен и по отношение на частта от въззивното решение, с която въззивният съд се е произнесъл по обратните искове. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване, след като по силата на изрична законова разпоредба - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението е изключено от обхвата на касационния контрол. По изложените съображения касационната жалба на Столична община срещу решение № 1181 от 29.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5702/2023 г. на Софийски градски съд, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед недопустимостта на касационната жалба касаторът Столична община следва да бъде осъден да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на ответник по обратните искове сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение