Определение № 50935 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2739/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ и Г. М. М. срещу решение №.463/12.04.22 по г.д.№.2308/21 на Окръжен съд-Варна, с което, след частична отмяна на реш.№.262112/29.06.21 по г.д.№.5356/19 на РС Варна, на основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ е признато за установено, че през периода 01.01.17-04.04.19 ГДИН е извършвала дискриминация по признак „увреждане“ спрямо Г. М. М. чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора В., и на основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗД е осъдена да плати 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.04.19 до окончателното изпащане, със съответни разноски, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60000лв. ГДИН обжалва решението в частта, с която исковете са уважени, Г.М. – в частта, с която претенцията й по чл.71 ал.1 т.3 ЗЗД е отхвърлена. Г. М. и ГДИН, съответно като ответни страни по подадените касационни жалби, не вземат становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че ищцата-с призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ-е в родствена връзка с М. Л. Ж. /неин брат/, който от 12.10.06 изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора В., поставен на „строг режим“ от 5.10.16; свижданията се провеждат по утвърден график /първа и трета събота от месеца/, като в периода 1.01.17-4.04.19 между брата и сестрата са проведени 36 свиждания /на 23 от тях ищцата е присъствала самостоятелно, в останалите случаи - придружена от друго лице/; в Затвора В. не са изградени съоръжения за хора със специални нужди, вкл. до санитарния възел; достъпът до стаята за свиждане на втория етаж е чрез вътрешно стълбище, обезопасено с парапет; осигурени са чакалня за свиждане, централно парно отопление за зимния сезон, санитарен възел – тоалетна за ползване от посетители; подстъпът до чакалнята за зимния сезон е посредством три стъпала, които не са обезопасени, и без ограничения от портала до чакалнята през летния сезон. Няколко пъти ищцата е била придружавана от св.И. П., която спирала пред входа и й помагала при изкачване на първите три стъпала; според свидетелката ищцата не може да се движи самостоятелно и да се справя без помощ от чужди хора, при посещения изпитвала затруднения да се придвижва в сградата без приспособление за инвалиди и парапет, особено при необходимост да полза тоалетна, която не е достъпна и пригодена за хора със специални нужди; след свижданията била разстроена. От правна страна е прието, че целта на ЗЗД е установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците на чл.4 ал.1 ЗЗД или на други признаци, установени в закон или международен договор, по който РБ е страна; „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси /пар.1 т.8 ЗЗД/; дискриминационното поведение се разглежда като форма на пряка дискриминация, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на дадено лице на основата на признаците по чл.4 ал.1 от закона отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, и като форма на непряка дискриминация, когато на основата на признаците, посочени в чл.4 ал.1 от закона, лицето е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба или практика, освен ако тя е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания, се регламентира като дискриминационно нарушение съгласно чл.5 ЗЗД вр. със Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ и подзаконовите актове по приложението му /Наредба №.4/1.07.09/ /съгласно пар.1 т.2 ДР Наредба №.4/09 достъпна е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно/. В случая ответникът е допуснал нарушение по смисъла на чл.5 ЗЗД, представляващо дискриминация по признак „увреждане“, поради поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора В., в периода 1.01.17-4.04.19 /не се оспорва обстоятелството, че ищцата изпитва затруднения при преодоляването на стъпала към помещенията за свиждане и към тоалетната поради липса на подходящи съоръжения - рампа, наклонена част, парапет за самостоятелно придвижване в позволената зона/. Съдът е намерил, че несъмнено ограниченията, наложени от остарялата материална база, поставят лица с увреждания в неравностойно положение спрямо другите посетители. Осъществен е акт на дискриминация по смисъла на чл.5 ЗЗД, който ангажира отговорността на ГДИН. Допуснатото нарушение е констатирано и в предходен процес /с влязло в сила решение ГДИН е осъдена да преустанови дискриминационното нарушение относно поддържаната архитектурна среда и да заплати 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на осъществена дискриминация за периода 2006-2016 на основание чл.71 ЗЗД/, като в периода на разглежданите отношения /2017-4.04.19/ не са предприети действия по промяна на архитектурната среда в Затвора по начин, който да осигури на лице с увреждане самостоятелен и свободен достъп до помещенията, както е възможен за останалите посетители. При тези обстоятелства искът по чл.71 ал.1 т.1 ЗЗД е намерен за основателен. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – налице е дискриминационно поведение, изразено чрез бездействие на ответника да изгради в сградата на Затвора подходящи съоръжения за движение на лица с ограничена двигателна способност, доказан е вида на претърпените вреди /негативни емоции – физическа безпомощност, обида, унижение и чувство на непълноценност, повтаряща се периодичност, които накърняват достойнството на ищцата предвид специфичните й потребности/, както и причинна връзка между констатираната дискриминация и вредоносния резултат. Съдът е посочил, че при определяне на справедливия размер на обезщетението на основание чл.52 ЗЗД е съобразил вида и интензитета на нанесените неимуществени вреди и периодичността на преживяванията в рамките на регулярни свиждания – един или два пъти в месеца. Отразил е, че не може да изведе обективен извод за степента на преживяванията поради ограничените данни, установени с гласни доказателства - въпреки негативните емоции от частично недостъпната среда, изразена основно в подхода към двете помещения, ищцата е посещавала редовно Затвора В., присъствала е на свижданията със своя брат, реализирайки своите граждански права. Поради липса на конкретни твърдения и конкретно установени обстоятелства е прието, че понесените негативни емоции не надхвърлят границите на нормалното психическо изживяване и не генерират висока степен на психическо напрежение; като краен резултат не са причинили и здравословен проблеми и усложнения в медицински аспект. При тези обстоятелства дължимото обезщетение е определено в размер на 3000лв. Касаторът ГДИН се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и формулира следните въпроси: 1.”Налице ли е дискриминация по признак „увреждане“ и кои лица са в сходно фактическо положение с ищцата, за да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране?“ /реш.№.1861/18.11.16 по г.д.№.3004/16 на РС Плевен, реш.№.85/16 по г.д.№.4328/15 на ВКС, ІV ГО/; 2 „Въззивният съд длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?“ /реш.№.37/2.02.15 по г.д.№.241/11, І ГО, реш.№.27/2.02.15 по г.д.№.4265/14, ІV ГО, реш.№.10/ 1.02.12 по г.д.№.130/11, І ГО/. Касаторът Г. М. М. твърди, че е налице основание на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроси относно критериите и обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да извърши преценка при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане по реда на чл.52 ЗЗД, относно присъждането на по-голямо обезщетение при причиняване на вреди от държавен орган предвид положението на власт и подчинение с потърпевшия, относно обвързването с минималната работна заплата или пенсия с оглед съблюдаване на социално-икономическите условия и стандарта на живот, относно необходимостта от излагане на мотиви във връзка с определянето на репарации за физически болки и такава за негативните емоционални преживявания, респективно значението на неотчитането на специфичните за съответния случай обстоятелства /ППВС 4/68, реш.№.158/28.12.11 по т.д.№.157/11, І ТО, реш.№.2144/20.10.15 по а.д.№.45/15 на Административен съд Варна/. По касационната жалба на ГДИН: Първият въпрос не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора въпрос не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно по отношение на него не са налице твърдяните основания на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос задължителна практика въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Въззивната инстанция не се е отклонила от сочената практика. Обсъдила е събраните по делото доказателства и доводите на касатора от значение за изхода на спора. Изложила е подробни мотиви в кои случаи е налице дискриминация, в сравнение с кои лица ищцата и по какъв признак е третирана неравностойно, респективно кои са релевантните обстоятелства, които обосновават наличие на дискриминация, като се е позовала и на изричната разпоредба на чл.5 ЗЗД. При тези обстоятелства не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване по жалбата на ГДИН не следва да се допуска. По касационната жалба на Г. М.: В цитираната от касатора практика във връзка с първия въпрос /ППВС 4/68/ са определени критериите за понятието "справедливост"; постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитета на търпените болки и страдания и редица други обстоятелства. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация по жалбата на Г.М. с оглед проверка съобразяването на така установената практика относно първия въпрос, а останалите ще бъдат взети предвид при разглеждането на спора по същество. Съгласно чл.75 ал.2 ЗЗД касаторката не дължи държавна такса. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,