Определение № 5201 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2555/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Л. Б., чрез адв. М.К. –Ч., срещу решение № 58/10.02.2026г. по в.гр.д. № 1200/2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът й по чл. 59 ЗЗД срещу К. А. К. за присъждане на сумата 23 600 лева, с която последният неоснователно се е обогатил от извършените в периода 08.10.1995г.-м.02.2018г. подобрения в собствения му недвижим имот в [населено място], [улица], [област]. Касаторът обжалва решението като неправилно. Настоява да е необоснован фактическият извод на въззивния съд, че установените СМР не са извършени от ищцата и обусловеният от него правен извод, че липсва обедняване като елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. В контекста на това оплакване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят като разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, следните въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди мотивирано и в съвкупност всички събрани доказателства по делото, вкл. да аргументира защо не кредитира някои от тях, както и доводите и възраженията на страните ( въпроси 1, 4, 5 и 6 от изложението); 2/ налице ли е обедняване, когато се установи, че в резултат на извършени подобрения е увеличена стойността на чужд недвижим имот и 3/ налице ли е неоснователно обогатяване, когато е установено, че по време на брака са вложени общи средства и труд за подобренията в имот – лична собственост на единия съпруг. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Насрещната страна по жалбата – ответникът К. А. К., не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Като е съобразил заявеното от ищцата в исковата молба – че в периода на брака й с ответника от 1995г. до 2018г. са извършили с общи средства и труд конкретни подобрения в семейното им жилище, което е било собственост на родителите на ответника, а след смъртта им ( през 2002 и 2014г.) е еднолична такава на ответника, в резултат от които стойността на имота се е увеличила – въззивният съд е квалифицирал исковата претенция за присъждане на половината от стойността на подобренията по чл. 59 ЗЗД. Посочил е фактическия състав на цитираната разпоредба; приел е да е безспорно и с оглед заключението на СТЕ, че заявените в исковата молба строително ремонтни дейности са извършени и е заключил, че независимо от това липсва обедняване за ищцата, защото е останало недоказано по делото, че именно тя е извършила процесните СМР, което било релевантният за обедняването факт. Декларирано е, че този правен извод е изведен след съвкупна преценка на доказателствата по делото и са цитирани част от показанията на св.Т. и св.Т., съдебното решение за развод на страните и писмените доказателства за правото на собственост върху имота. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира преценката си за правнорелевантните факти от съвкупния им анализ, при съобразяване доводите и възраженията на страните, отговаря на общия и допълнителен селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка дали въззивният съд е изпълнил това задължение при постановяване на обжалваното решение. Касаторът дължи държавна такса по сметка на ВКС в размер на 241,33 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.