Определение № 60427 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2020 г.

С въззивно решение № 1528 от 17.12.2019 г. по гр.д.№ 1902/2019 г. на Пловдивски окръжен съд е обезсилено решение № 1184 от 27.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 16470/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта му, с която е прогласена нищожността на договор за продажба на наследство от 04.01.2008 г., с който Л. Г. Д. е продала на Д. И. Б.., по време на брака й с починалия й съпруг Б. И. Б., цялото наследство като съвкупност от права и задължения, получено от И. А. Д., починал на 25.09.1998 г. за сумата от 400 лв. като накърняващ добрите нрави и привиден – целящ да прикрие договор за дарение на наследството оставено от същия наследодател и е прекратено производството по въззивно гражданско дело № 1902/2019 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд и по гр.д.№ 16470/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив по този иск. С диспозитива на това въззивното решение е отменено определението, с което е даден ход на устните състезания по отношение на иска за допускане на съдебна делба между А. Д. М. от една страна и Л. Г. Д. и Д. И. Б., Л. Б. Б. и З. Д. П. по отношение на поземлен имот с идентификатор ..... В мотивите на решението, съдът е посочил, че тъй като искът за делба бил обусловен от разглеждането на иска за прогласяване на нищожност на договора от 04.01.2008 г. за продажба на наследствени права, то произнасянето по него по същество е отложено след стабилизиране на решението в частта за прекратяване на производството по отношение на обуславящия иск. С определение № 125 от 26.10.2020 г. на ВКС по настоящото дело е върнато на Пловдивски окръжен съд гр.д.№ 16470/2017 г. за произнасяне по същество по въззивната жалба и в частта, с която е обжалвано решението на Пловдивски РС по гр.д.№ 6928/2017 г. по иска за допускане на съдебна делба между А. Д. М., Л. Г. Д., Д. И. Б., Л. Б. Б. и З. Д. П. по отношение на поземлен имот с идентификатор № ..... С решение № 260288/26.02.2021 г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решение № 1184 от 27.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 16740/2017 г. на Пловдивски РС в частта по иска за съдебна делба и вместо това е допусната съдебна делба между А. Д. М. с квота 40/60 ид.ч., Д. И. Б. с квота 7/60 ид.ч., З. Д. П. с квота 12/60 ид.ч. и Л. Б. Б. с квота 1/60 ид.ч. на поземлен имот с идентификатор № ...., като е отхвърлен иска за делба по отношение на Л. Г. Д.. Касационни жалби против двете решения са подадени от А. Д. М.. С касационна жалба № 4714/11.02.2020 г. М. твърди неправилност на първото решение поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Конкретно се оспорва извода на съда за недопустимост на предявения инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договора за продажба на наследство, който определя кои съделители следва да участват в делбата и при какви квоти. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебната практика по три въпроса: 1. Допустими ли са искове в делбеното производство, уважаването на които води до друго разпределение на квотите на страните в съсобствеността върху имота, предмет на производството за делба; 2.Когато се поставя въпроса за интереса от атакуване на една сделка, този интерес само непосредствен ли е или с оглед характера на делбеното производство, интересът е свързан и с правилно участие на страните в самата делба, респективно с определяне и разпределяне на техните права; 3.Силата на пресъдено нещо на решението, с което съдът е допуснал делбата на друг имот между други страни. С касационна жалба № 271746/21 г., М. обжалва второто решение с оплакване за неправилност в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на Л. Г. Д., а е допусната делба по отношение на Л. Б. Б. и в частта, с която е определена квота на Д. И. Б. 7/60 ид.ч. вместо 4/60 ид.ч. Ако договорът за продажба на наследство се прогласи за нищожен, делбата би се допусната с участието на преките наследници на И. Ангело Д., т.е. с участието на Л. Г. Д. и Д. И. Б., всяка от които би притежавала по 1/15 ид.ч. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба се подържа същото наведено основанията по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по същите три въпроса, тъй като те определят крайния извод и по иска за делба. Ответниците по касация Л. Г. Д., Л. Б. Б. и Д. И. Б. оспорват и двете касационни жалби. Основният довод е свързан с това, че в конкретния случай касатроката няма правен интерес да оспорва договора за продажба на наследство, тъй като тя е придобила правата от майка и К. М., а последната не е оспорила този договор в производство за делба на друг наследствен имот по гр.д.№ 18182/2009 г. на Пловдивски РС. С влизане в сила на решение № 607/24.02.2011 г. е преклудирана възможността за предявяване иск за нищожност на договора за продажба на наследство. За този довод се позовава и на влязлото в сила определение № 4645/15.05.2017 г. по гр.д.№ 6928/2017 г. на Пловдивски РС, с което е върната като недопустима искова молба на К. М. /праводателката на касаторката/ против ответницата по касация Л. Д. с предмет иск за прогласяване за нищожен на същия договор. Изложен е и довод, че прогласяване на договора по чл. 212 ЗЗД за нищожен няма да повлияе върху квотата на касаторката от съсобствеността. Затова счита поставените въпроси за не определящи изхода от спора по настоящото дело. Ответницата по касация З. Д. П. не взема становище. Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивни решения, които подлежат на обжалване, поради което съдът ги преценява като допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е иск за делба на ПИ с идентификатор ....от А. Д. М. против Л. Г. Д., Л. Б. Б., Д. И. Б. и З. Д. П. и инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на наследство от 04.01.2008 г., с който Л. Г. Д. е продала на Д. И. Б., по време на брака й с Б. И. Б., починал на 30.01.2016 г. цялото наследство като съвкупност от права и задължения, получено от И. А. Д., починал на 25.09.1998 г. за сумата от 400 лв. Договорът се оспорва като нищожен поради накърняване на добрите нрави и като привиден – целящ да прикрие договор за дарение на наследството оставено от същия наследодател. Имота е възстановен с решение на ПК № К169Р от 15.09.1994 г. като нива на наследници на А. И. Д., починал 1943 г. Наследодателят е оставил трима сина – Д. И. и Г. и две дъщери – М. и Е.. Съдът е приел, че всеки от низходящите наследяват по 1/5 ид.ч., в какъвто смисъл е и издаденият к.н.а. № ....г. Синът Д. е починал на 31.08.2000 г. е и оставил за свой наследник ответницата З. Д. П.. Синът Г. е починал на 30.07.1996 г. и е оставил за свои наследници Е. А. и С.. С н.а. № .... г. Е. и А. продават своите по 1/15 ид.ч. на С.. Дъщерята на общия наследодател М. умира на 18.08.1996 г. и наследниците й И. А. и А. А. продават на С. Г. Б. 1/5 ид.ч. с н.а. № 88,т.1/22.03.1999 г. Дъщерята на общия наследодател Е. А. И. дарява на внучка си Я. Д. С. своята 1/5 ид.ч., а тя я продава на С. Б.. Така последната, легитимирайки се с тези нот. актове и за 1/15 ид.ч. по наследство, заедно със съпруга си даряват и продават с два нот. акта на дъщеря си Г. К. общо 3/5 ид.ч. от процесния имот, а тя го продава на П. Н. Б.. С влязло в сила решение по чл. 33, ал.2 ЗС № 3621 от 04.11.2015 г. е постановено изкупуване на 3/5 ид.ч. от К. М.. След като последната е изплатила цената, е дарила дъщеря си А. М. с 2/3 ид.ч. от процесния имот. К. М. е дъщеря на сина на общия наследодател И. А. Д., починал на 15.09.1998 г. Негови наследници са преживяла го съпруга Л. Г. Д. и дъщерите Д. и К.. С договор от 04.01.2008 г. Л. Г. Д. продава на Д. И. Б.., по време на брака й с Б. И. Б., починал 2015 г. цялото наследство като съвкупност от права и задължения, получено от И. А. Д., за сумата от 400 лв. По гр.д.№ 18182/2009 г. на Пловдивски РС е допусната съдебна делба на друг имот – УПИ ...., кв. .... с къща между наследниците на И. А. Д.. Видно от мотивите на това решение, при определяне на квотите е съобразен договорът за продажба на наследство от 04.01.2008 г. – определени са квоти 1/6 ид.ч. за К. М. и 5/6 ид.ч. за Д. Б. и съпругът й Б. Б.. Представен е и н.а. № .... г., с който Л. Д. е продала на дъщеря си Д. 3/6 ид.ч. от същия УПИ и къщата в него на Д. за 21 545 лв. РС е приел, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради нарушаване на добрите нрави предвид липсата на еквивалентност между продаденият обем наследствени права и определената в договора цена, като съдът е взел предвид цената на застроения имот, посочена в последния посочен нот. акт. С диспозитива е прогласил договора за продажба на наследство за нищожен и е допуснал делба на поземлен имот с идентификатор ..... при квоти 10/15 ид.ч. за А. М., 3/15 ид.ч. за З. П. и по 1/15 ид.ч. за Л. Г. Д. и Д. И. Б., като е отхвърлен иска за делба по отношение на Л. Б. Б.. По въззивна жалба на Л. Б. Б., въззивната инстанция е приела, че искът, предявен от А. М. за прогласяване за нищожен договора за продажба на наследство е недопустим, тъй като дори договорът да се обяви за нищожен, това няма да рефлектира върху определената за нея квота от съсобствеността – 10/15 ид.ч. Съдът се аргументирал и с влязлото в сила решение по приключилата делба на другия имот и с определение № 4645/15.05.2017 г. по гр.д.№ 6928/2017 г. на Пловдивски РС, потвърдено с определение № 1383 от 07.06.2017 г. по ч. гр.д.№ 1365/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, не допуснато до касация с определение 33128.09.2017 г. по ч. гр.д.№ 3215/2017 г. на ВКС, с което е върната като недопустима искова молба на К. М. /праводателката на касаторката/ против Л. Д. и Д. Б. с предмет иск за прогласяване за нищожен на същия договор за продажба на наследство. Първият поставен въпрос е: допустими ли са искове в делбеното производство, уважаването на които води до друго разпределение на квотите на страните в съсобствеността върху имота, предмет на производството за делба. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика, която приема, че споровете между съсобствениците с преюдициално значение за решението по допускане на делбата се преклудират с влизане в сила на решението, с което приключва първата фаза – Решение № 38/22.05.2018 г. по гр.д.№ 3443/2017 г. на ВКС, 3 гр.о., определение № 512/21.11.2012 г. по гр.д.№ 425/2012г. и ТР № 99/1979 от 09.07.1980 г. на ОСГК на ВС, с което се подчертава двойното качество на страните в производството по делба и това, че всеки съделител може да прави възражения върху правата на другите съделители както с иск, така и с възражение независимо какво качество има в исковата молба. Всички тези решения не противоречат на приетото от съда в първото постановено въззивно решение. В случая не е отречена по принцип възможността на съделител да предяви инцидентен иск за програсяване за нищожен договор за продажба на наследство, а е прието, че в конкретния случай е недопустим такъв иск, предявен от А. М. поради това, че този договор е бил представен вече в друго производство с предмет имот от наследството на същия наследодател и по него не е направено възражение за нищожност от праводателката на ищцата по настоящия спор. А. М. е частен правопиемник на К. М., придобила права върху процесния имот в хода на производството по другото дело. Предмет и по двете дела са различни имоти, които са изцяло или частично включени в прехвърленото наследство, предмет на договора от 04.01.2008 г., чието прогласяване за нищожен ищцата претендира по настоящото дело. Цитираната от касаторката съдебна практика е именно в смисъл, че непредявените възражения, които имат значение за определяне на квотите в съсобствеността се преклудират с влизане в сила на решението за допускане на делбата и не могат да бъдат предявени в следващ процес. Този извод по принцип е потвърден и с влязлото в сила определение № 4645 от 15.05.2017 г. по гр.д.№ 6928/2017 г. на Пловдивски РС, което отразява и съдебната практика на ВКС по този въпрос. Като частен праволпиемник, придобил права, в хода на процеса, касаторката е обвързана от влязлото в сила решение, в което е участвала прехвърлителката й – чл. 298, ал.2 ГПК. Поради това, че не се констатира противоречие по първия поставен въпрос, съдът не допуска касационен контрол по него. Вторият въпрос е: когато се поставя въпроса за интереса от атакуване на една сделка, този интерес само непосредствен ли е или с оглед характера на делбеното производство, интересът е свързан и с правилно участие на страните в самата делба, респективно с определяне и разпределяне на техните права. По този въпрос не е налице противоречие с определение № 346 от 28.06.2018 г. по т..д.№ 784/2018 г. на ВКС, І т.о., тъй като съдът не е приемал, че искът на ищцата е погасен по давност, или, че М. по принцип не може да предявява иск за установяване нищожност на договора, а мотивите са свързани с конкретни обстоятелства – преклудиране на това право и това, че каквото и да е решението по иска за нищожност на договора, по който тя не е страна, това няма да промени нейната квота, а ще има значение само за това с кои съделители ще се дели и при какви права за всеки от тях. Касаторката не е придобила правата си по наследство, а по сделка и не може да извлича правният си интерес и от това делбата да се извършва само между наследници /както е при уважаване на претенция по чл. 76 ЗН/. Страните по договора не го оспорват, а той не накърнява правата на касаторката. Предвид изложеният аргумент за преклудиране на възможността да се предяви иска за нищожност на договора по чл. 212 ЗЗД, този въпрос не определя изхода от спора, поради което е неотносима и съдебната практика, посочена по него – Решение № 397/03.10.2012 г. по гр.д.№ 1604/2011г. на ВКС, ІV гр.о. Третият въпрос касае силата на пресъдено нещо на решението, с което съдът е допуснал делбата на друг имот между други страни по отношение на настоящия спор за друг имот от същото наследство. Твърди се противоречие с определение № 65/12.02.2016 г. по гр.д.№ 5532/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о., което е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не е допуснато касационно обжалване. Тези определения не съставляват съдебна практикапо смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Посоченото в съдържанието на това определение, цитирано и от касаторката в изложението: „в решението за допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. Решението се ползва със СПН по отношение на тези въпроси, т.е. преклудират се неупражнените от съделителя възражения по отношение на спорното право,…“, не е в противоречие с приетото от съда в първото обжалвано решение. Вярно е, че съдебната практика – разясненията по т. 18 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. 1/2000 г. на ВКС приема, че само диспозитива се ползва със сила на пресъдено нещо, Преюдициалните въпроси обаче, които са определящи за крайният извод и са намерили отражение в диспозитива на решението чрез определяне на кръгът съсобственици и квотите им се обхващат от силата на пресъдено нещо. В този смисъл аргумент се налага от разясненията по т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и по третия въпрос, съдът не констатира противоречие със съдебната практика и не допуска касационно обжалване и по него. В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация Д. И. Б. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказания размер с договора за правна помощ 300 лв., за които е отбелязано, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение