Определение № 45 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от прокуриста В. М. чрез процесуалните представители на дружеството адв.Ю. Й. и адв.Р. Р. срещу решение № 1 от 4.1.2013 г, постановено по гр.дело № 526/12 г на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1551 от 31.7.2012 г на Окръжен съд-Варна, постановено по гр.дело № 2265/11 г.С първоинстанстанционното решение Варненски окръжен съд е приел за установено спрямо [фирма], че ищците К. Т. Т. и Г. Т. Г. са собственици по силата на покупко-продажба на недвижим имот, представляващ магазин № 3 по приватизационна сделка и нотариален акт под № 117, т.1, рег.3296, нот.дело № 423/10.5.1999 г на нотариус Д.С., рег.№ 192, район на действие на Варненски районен съд със съответен номер 563 по плана на пазара. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят подържа, че след допускане на касационно обжалване решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответниците по касация подържат, че не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Молят да не се допуска касационно обжалване на решението.Респ. подържат, че касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Ищците К. Т. Т. и Г. Т. Г. са предявили срещу [фирма] положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ магазин № 3, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж на магазина, построен в ПИ 10135.1501.973-представляващ Колхозен пазар в [населено място].Ищците подържат, че праводателят им [фирма] [населено място] е придобил правото на собственост върху магазина по силата на приватизационна сделка по чл.35 ал.1 от ЗППДОбП /отм/, закупувайки [фирма] като предприятие-съвкупност от права, задължения и фактически отношения. На 18.3.2002 г [фирма] е продало на Г. Т. Т. и К. Т. Т. процесния магазин, за което е оформен нотариален акт за собственост № 151, т.1, рег.№ 1642, дело № 151/2002 г. Ответникът [фирма] [населено място] е оспорил иска, твърдейки, че като правоприемник на [фирма] е станал изключителен собственик на ПИ 10135.1501.973, идентичен със стар УПИ 1-за пазар в кв.333 по плана на 9 микрорайон на [населено място], представляващ Колхозен пазар и на изградените в поземления имот сгради и постройки.Сочи, че поземления имот е апортиран в капитала на [фирма] от едноличния собственик на капитала- [община] на основание решение № 1335-3-1 от протокол № 26/19.11.1997 г на ОбНС В..Ответникът оспорва правото на собственост на ищците като се позовава на твърдения за липса на надлежно придобито право на собственост от праводателя на ищците [фирма]. С първоинстанционното решение Варненски окръжен съд е приел, че ответникът [фирма] не е установил, че е правоприемник на [фирма].С оглед мотивите на първоинстанционното решение жалбоподателят [фирма] В., позовавайки се във въззивната жалба на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 от ГПК и то точно липсата на конкретни указания за правнорелевантните факти е представил доказателства за твърдяното от него правоприемство. С определение № 656/19.10.2012 г постановено по гр.дело № 526/12 г Варненски апелативен съд, Гражданско отделение е оставил без уважение искането на жалбоподателя да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото доказателствата за настъпило правоприемство, тъй като същите са несвоевременно представени. С възивното решение съдът е приел от правна страна, че искът основателен и че ответникът по делото [фирма] не е ангажирал доказателства за твърдяното правоприемство. Въз основа на гореизложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното: Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-постановеното въззивно решение противоречи на т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г по тълкувателно дело № 1/13 г на ОСКТК.Въззивната жалба на [фирма] е съдържала оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на първоинстанционния съд, който е бил непълен и с него не са дадени указания конкретни указания на ответната страна да събере доказателства относно настъпило правоприемство между [фирма] и „Пазари ЕАД” от нея правоприемство.Липсата на указания в тази насока сочи на допуснати процесуални нарушения, които въззивния съд е бил в състояние да отстрани като приеме, че по отношение на представените с въззивната жалба доказателства не важи преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос „ в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, който е непълен, следва ли въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.” По останалите наведени в касационното жалба доводи, които касаят не допустимостта на касационното обжалване а правилността на съдебното решение съдът ще се произнесе по съществото на спора. В. от горните мотиви, ВКС, Първо Гражданско отделение