Определение № 109 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4399/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Т.-Х. и А. И. Х., чрез пълномощника им адвокат Д. Х., против решение № 115 от 1.04.2021 г., постановено по гр. д. № 920 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 363 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 537/2016 г. на Районен съд – Петрич за отхвърляне на предявения от А. А. Т.-Х. и А. И. Х. против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София ревандикационен иск по отношение на имот с идентификатор *** с площ от 719 кв. м. в [населено място], [улица], с номер по предходен план *, кв. 54, парцел * на [населено място]. Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване на страната от участие по делото и право на защита във въззивното производство, липсата на призоваване и съответно съставлява ли даване ход на делото и приключването му при нередовно призоваване на страните, лишаване от правото им на участие по делото. Въпросът е обоснован с тезата на касаторите, че същите не са били призовани за съдебното заседание на 18.03.2021 г., но въпреки това съдът е дал ход на делото, както и ход на устните заседание, след което е постановил атакуваното въззивно решение. Данните за извършените от съда процесуални действия са следните: Делото е насрочено от въззивния съд в отрито съдебно заседание на 18.03.2021 г. с протоколно определение от открито съдебно заседание на 11.02.2021 г., в което е прието, че А. А. Т.-Х. и А. И. Х., както и техния пълномощник адвокат Д. Х. не са редовно призовани. В съдебното заседание на 18.03.2021 г. съдът е приел, че лицата са редовно призовани въз основа на връчени им призовки на 10.02.2021 г. за съдебното заседание от 11.02.2021 г. При тези данни поставеният процесуалноправен въпрос е относим към изхода на спора и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали въззивното решение е постановено в съответствия с практиката на ВКС по сочените от касаторите решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г., ІV гр. о., решение № 143 от 27.03.2015 г. по гр. д. № 6087/2014 г., ІV гр. о. и решение № 7 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 525/2012 г., ІІІ гр. о., даващи тълкуване по прилагане на нормата на чл. 142, ал. 1 ГПК в смисъл: за обезпечаване осъществяването на прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равенство на страните, процесуалният закон съдържа редица разпоредби, гарантиращи еднаквите им процесуални права. Едно от проявленията на този принцип е правото на страната да участва в делото лично и/или чрез представител, гарантирано с разпоредбата на чл. 142 ГПК. По аргумент от чл. 142, ал. 1 ГПК неявяването на някоя от страните по делото не е пречка за разглеждането му само ако тя е редовно призована. Ако страната не е редовно призована и не се яви на заседанието, съдът е длъжен да отложи делото. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение