Определение № 426 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1286/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. М. Д., срещу решение от 03.06.2011г. по гр. дело № 1429/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-а въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.01.2009г. по гр. дело № 405/2005г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по предявения от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – В. срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 97, ал. 1, предл. 3 ГПК /отм./ във връзка с чл. 180, ал. 1, т. 3 Д. /отм./, че сделката, сключена с нотариален акт № 133, том I, рег. № 4197, дело № 114/2003г., за прехвърляне от [фирма] на [фирма] на 109/144 идеални части от втори етаж от двуетажна сграда /бивши ателиета в ъгловата сграда и вътрешна къща, преустроени съгласно одобрен архитектурен проект от 10.05.2002г. с площ на етажа по проект от 274,83 кв. м./, находящ се в [населено място], [улица], заедно със съотгветните идеални частги от общите части на сградата и 42% от идеалните части на дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ XV-15 в квартал 190 по плана на [населено място], м. „Зона Б-2“, срещу прехвърляне на собственост върху движими вещи – теракот, санитария и бои съгласно опис на стойност 19 258,01 лв., климатик модел КБ 1500 на стойност 1 000 лв., офис обзавеждане на стойност 2 500 лв. съгласно фактура на обща стойност от 22 758,01 лв. и доплащане на сумата от 3 041,99 лв., е недействителна спрямо държавата с оглед публичните задължения на [фирма], [населено място] за периода 01.01.1999г. – 31.12.2002г., и са присъдени разноски. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ относно тълкуване на понятието „друго задължение“ по смисъла на чл. 180, ал. 1, т. 3 Д. /отм./; 2/ коя стойност е меродавна при определяне на съответствието в стойностно отношение между даденото и полученото по процесната сделка. Касаторът се позовава на противоречие с решение № 54/13.02.2006г. по т. дело № 95/2005г. на ВКС, I т. о., определение № 57/12.01.2009г. по т. дело № 89/2008г. на ВКС, ТК, 5-членен състав /по първия въпрос/, решение № 604/13.10.2006г. по т. дело № 198/2006г. на ВКС, I т. о. /по втория въпрос/, решение № 3900/18.04.2007г. по адм. дело № 10013/2006г. на ВАС, I отд., определение № 47/27.10.2008г. по гр. дело № 3470/2008г. на ВКС, ГК, III г. о. Ответниците [фирма], [населено място] и Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – В. не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: За да направи извод за основателност на предявения иск, въззивният съд е приел наличието на визираните в чл. 180, ал. 1, т. 3 Д. /отм./ предпоставки: 1/ между [фирма] и [фирма] с нотариален акт № 133/2003г., том I, рег. № 4197, дело № 114/2003г. от 03.11.2003г. е сключена възмездна сделка – договор за замяна, по силата на който [фирма] се е разпоредил с идеална част от имуществото си /109/144 идеални части от втори етаж от двуетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица] заедно с идеални части от общите части на сградата и на мястото/, след датата на връчване на акта за възлагане на данъчна ревизия – 17.07.2003г.; 2/ с влязъл в сила данъчен ревизионен акт от 24.11.2003г. са установени публични задължения на [фирма] в размер на 109 332,23 лв. и лихви в размер 44 908,83 лв.; 3/ имуществото, с което длъжникът се е разпоредил значително надхвърля по стойност полученото. Съпоставката между двете престации е направена на база средна пазарна цена на прехвърлените идеални части от недвижимия имот към деня на сделката за замяна, определена от тройната съдебно-техническа експертиза в размер 187 150 лв., от една страна, и пазарната цена на движимите вещи в размер 22 758,01 лв. и доплатената сума 3 041,99 лв., които представляват 13,78% от стойността на даденото в замяна, от друга страна. Въззивният съд е приел за неоснователен довода, че съпоставката следва да се извърши на база балансовите стойности на недвижимия имот и движимите вещи, като се е аргументирал с обстоятелството, че същите не отразяват реалната стойност на даденото и полученото към момента на сключване на сделката. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от касатора материалноправен въпрос относно тълкуване на понятието „друго задължение“ по смисъла на чл. 180, ал. 1, т. 3 Д. /отм./ не е релевантен, тъй като въззивната инстанция не се е мотивирала с наличие на друго задължение на ответника [фирма] по отношение на НАП, а само с установеното с данъчния ревизионен акт публично задължение. Освен това е налице постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 290 ГПК /решение № 203/22.04.2010г. по т. дело № 724/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, съгласно която установено публично, данъчно или произтичащо от друго публично вземане, е това вземане, което има точно конкретизиран размер, което при създадената законодателна възможност за оспорването му по съдебен или административен ред, по необходимост предпоставя същото да е предмет на влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Като е приел, че с влязъл в сила данъчен ревизионен акт от 24.11.2003г. са установени публични задължения на [фирма] в размер на 109 332,23 лв. и лихви в размер 44 908,83 лв., и по този начин е доказана една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 180, ал. 1, т. 3 Д. /отм./, решаващият съдебен състгав не се е отклонил от задължителната съдебна практика. Вторият, формулиран от касатора материалноправен въпрос „коя стойност е меродавна при определяне на съответствието в стойностно отношение между даденото и полученото по процесната сделка“, е релевантен за делото, тъй като е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. По отношение на този въпрос не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПк за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Представените решение № 604/13.10.2006г. по т. дело № 198/2006г. на ВКС, I т. о., решение № 3900/18.04.2007г. по адм. дело № 10013/2006г. на ВАС, I отд. и определение № 47/27.10.2008г. по гр. дело № 3470/2008г. на ВКС, ГК, III г. о. не установяват противоречиво решеване на този въпрос от съдилищата. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Съдебните актове на административните съдилища, включително ВАС, както и определенията по чл. 288 ГПК не попадат в категорията на съдебните актове, формиращи противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което решение № 3900/18.04.2007г. по адм. дело № 10013/2006г. на ВАС, I отд. и определение № 47/27.10.2008г. по гр. дело № 3470/2008г. на ВКС, ГК, III г. о. са неотносими. Решение № 604/13.10.2006г. по т. дело № 198/2006г. на ВКС, I т. о. също не доказва противоречиво решаване на релевантния за спора материалноправен въпрос, тъй като в него не е изразено разбирането, че при сравнение между стойността на даденото и стойността на полученото за база следва да се приеме балансовата стойност на имота, вместо пазарната му цена, а е прието, че въпреки непредставянето на доказателства за пазарната цена на имотите и наличието само на данъчна оценка, след като сделката е извършена за по-малка сума от данъчната оценка на имотите, то същата уврежда интересите на АДВ. Не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По втория посочен материалноправен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК /решение № 107/14.11.2011г. по т. дело № 742/2010г., ВКС, ТК, І т. о./, съгласно която при определяне на съответствието в стойностно отношение между даденото и полученото по сделката при предявен иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК /аналогичен чл. 180, ал. 1, т. 3 Д. /отм.// равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката в случай на замяна. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки, респективно имущество през релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации в случай на замяна не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност, а за да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Неравностойността на престациите се преценява във всеки конкретен случай, като за база следва да се приеме средната пазарна цена на имота към момента на сключване на съответната сделка и съответната пазарна цена на замененото имущество. Касаторът не е изложил съображения и не е установил наличието на промяна в икономическите и обществените отношения, която да налага промяна на константната съдебна практика. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение