Определение № 6 от 07.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1144/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2241 от 02.12.2014 год. по т.д.№ 3140/2014 год. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 2349 от 03.06.2014 год. по т.д.№ 245/2013 год. на Благоевградския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за сумата 56379.13 лв. (41072.43 лв. главница и 15306.70 лв. лихви), дължима по запис на заповед по която едноличното дружество има качеството на издател. Записът на заповед е бил издаден от [фирма] в полза на Костадинка Б. Т., която е цедирала правата по нея в полза на [фирма]. За да отхвърлят иска, съдилищата са приели, че задължението на издателя е било погасено, чрез плащане в полза на поемателя преди цесията, като плащането е удостоверено чрез 8 бр. издадени от Т. разписки, чиято автентичност не е оспорена. Цесионерът е оспорил относимостта на плащанията към спорното правоотношение. Въз основа на косвени доказателства (елемент от съдържанието на договора за цесия) въззивният съд е счел за доказано наличието на заемно правоотношение между издателя и поемателя, което е било обезпечено, чрез менителничния ефект. Поради това и удостоверените с разписките плащания са произвели погасителен ефект именно по отношение на спорното вземане. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Конкретен правен въпрос, съобразен с критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не е формулиран. Твърденията на касатора, съдържащи се в изложението е, че: не е доказано наличието на каузално правоотношение (договор за заем); въззивният съд е кредитирал ирелевантни за спора доказателства и обстоятелства; неправилно е възприета тезата на ответника, че отбелязаното основание за плащане “вноска по кредит” произвежда погасителен ефект по отношение на вземането за което е бил издаден записът на заповед. Посочил е постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС-ТК, І т.о. и постановено по реда на чл.250 ГПК определение на Софийски градски съд. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор на [фирма] писмен отговор, се съдържа становището, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от посочените основания за допускане на касационен контрол, поради следното: Подържаната в рамките на исковото производство теза на А. С. е била, че менителничният ефект е нищожен, поради това, че не е подписан от него; посочени са два падежа на задължението – на предявяване и на посочената по-горе дата, както и това, че записът на заповед не му е бил предявяван, поради което падежът на задължението не е настъпил. Първоинстанционният съд, позовавайки се на заключенията на назначените по делото графическа експертиза е приел, че записът на заповед е подписан от ответника С.; падежът е след предявяване, а датата 19.07.2009 год. е краен срок; изискуемостта на задължението е настъпила най-късно с предявяване на заявлението по чл.417 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, произтича от следното: Преди всичко, неправилно е разбирането на касатора за характеристиката на въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси относно спорни по казуса факти по които въззивният съд се е произнесъл неправилно, а правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика или пък произнасянето по които от страна на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставените от [фирма] въпроси са свързани с преценка/обсъждане на конкретни доводи и възражения по делото и оттам – правилността на изводите на въззивния съд. Т.е. касае се за въведени твърдения по чл.281 т.3 ГПК, а не за обосновка на приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.