Определение № 60 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. М. и Д. И. М. против решение № 260054/07.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1480/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил постановеното от районен съд решение, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Съдът е приел, че и двамата кредитори- ищци имат значителни по обем парични вземания, които в продължение на няколко години оставали неудовлетворени.Прието е, че е без никакво фактическо и правно значение дали длъжникът притежава друго имущество, от което да се удовлетворят двамата кредитори/взискатели/ В тази връзка всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредиторите му. Поради което съдът е приел, че отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, включително опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и други подобни. Поради което съдът е приел, че длъжникът необосновано е направил възражение, че бил притежавал и друго някакво/недоказано по делото какво точно по вид, обем и цена/ движимо или недвижимо имущество/извън разпореденото/. Поради което съдът е приел направените оплакванията на двамата въззивници за допуснати от РС нарушения за неоснователни и недоказани. Първият поставен правен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото касае процесуалните действия на първоинстанционния съд, свързани с доклада по делото, а във въззивната жалба не се правят доводи за непълнота на доклада на същия съд и за въззивния съд не е съществувало задължение да прави доклад, във връзка с пропуска на първоинстанционния съд. Този правен въпрос се поставя във връзка с втория правен въпрос, касаещ правен интерес от воденото на иска с правно основание чл.135 ЗЗД при положение, че длъжникът разполага с други имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора. В тази насока е трайна практиката на ВКС, че за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл решение № 407/2014 г. по гр.д.№ 2301/2014 г. на ІV гр.отд. и мн.др. Съдът е съобразил тази трайна практика на ВКС, поради което не е налице касационно основание по така поставените правни въпроси. Отговорът, даден на първите два въпроса са отнася и до поставения трети правен въпрос, касаещ размера на дълга, поради което същият правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС