Определение № 50420 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1885/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 366 от 31.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 274/2022 г. на Апелативен съд - София и поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 535 от 19.07.2022 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 3 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 88/2021 г. на Окръжен съд - Монтана. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Национална агенция за приходите (НАП) като представител на Държавата против „Ава спорт“ ООД /н./, при участие на синдика Г. Ч., иск за признаване за установено, че предявените от НАП публични вземания в общ размер 42 891.75 лв., включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД, обявен в ТР на 13.04.2021 г., са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че Държавата се ползва с привилегировано удовлетворяване на обезпечени със запор вземания единствено в производството по чл.193 ДОПК и в срока по чл.193, ал.4 ДОПК, като тази привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност. Излага доводи, че след предаване на обезпеченото от публичен изпълнител имущество на синдика за осребряване по реда на Глава 46 от Търговския закон привилегията на вземането се запазва и поредността му на удовлетворяване е по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ от получената сума при реализация на обезпечението; че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е императивна, не подлежи на стеснително тълкуване и урежда привилегията на вземания и реализация на активи в производството по несъстоятелност, докато разпоредбата на чл.193 ДОПК урежда не само привилегирования характер на принудителното изпълнение по ДОПК, но и различния ред, по който ще се реализират запорираните и възбранени по реда на ДОПК активи след 6 - месечния срок по чл.193, ал.4 ДОПК. Според касатора, като е отрекъл приложимостта чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на приетите в производството по несъстоятелност вземания, обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор, въззивният съд е извършил недопустимо корективно тълкуване на разпоредба от императивен характер. В жалбата са развити и оплаквания срещу извода на въззивния съд, че вземанията не подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като запорът е вписан в ЦРОЗ след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Касаторът застъпва становище, че вписването на запора не е елемент от фактическия състав по налагане на самата обезпечителна мярка и поддържа, че след като запорите върху вземанията са наложени преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, последващото решението тяхно вписване в ЦРОЗ не е пречка за удовлетворяване на вземанията с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон или посочената разпоредба създава привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изрична правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване; Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон“. Допускането на касационно обжалване по поставените въпроси се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, а възприетото от въззивния съд разрешение на същите при наличие на ясната и неподлежаща на стеснително тълкуване разпоредба на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е неправилно и уврежда държавата като кредитор, предприел своевременно необходимите действия за обезпечаване на своите вземания. За втория въпрос се твърди и „празнота в действащата уредба на търговската несъстоятелност“. Ответникът по касация „Ава спорт“ ООД /н./ - [населено място], не заявява становище по повод на жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Синдикът на „Ава спорт“ ООД /н./ - Г. Г. Ч., е подал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изложил съображения за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване поради ненадлежно обосноваване на приложното поле на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд - Монтана, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите (НАП) в изпълнение на правомощията по чл.3, ал.1, т.10 от Закона за НАП против „Ава спорт“ ООД /н./ установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за признаване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на предявени в производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД /н./ публични вземания с общ размер 42 891.75 лв., включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, обявен в ТР на 13.04.2021 г., Апелативен съд - София е приел, че наложените за обезпечаване на вземанията запори по ДОПК, вписани по реда на Закона за особените залози, не създават за държавата като кредитор в производството по несъстоятелност привилегия за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД е открито с решение от 09.02.2021 г. по т. д. № 198/2020 г. на Окръжен съд - Монтана, вписано по партидата на дружеството на 09.02.2021 г. С постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място] на 18.07.2019 г., 19.08.2020 г. и 14.09.2020 г., са наложени запори върху движими вещи и вземания на длъжника като мярка на обезпечение на публични вземания на Държавата към „Ава спорт“ ООД за данъци и такси, установени с влезли в сила актове за установяване на задължения по декларации, подадени в изпълнение на ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗМДТ. Запорите са вписани в ЦРОЗ на 12.02.2021 г. Вземанията са предявени от НАП в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, приети са от синдика и са включени в списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ. В предвидения за това срок НАП е подала възражение срещу списъка, оспорвайки поредността на удовлетворяване и поддържайки искане вземанията да бъдат включени с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, но възражението е оставено без уважение от съда по несъстоятелност с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, от което за НАП е възникнал правен интерес да предяви иск по чл.694 ТЗ за установяване на твърдяната поредност на удовлетворяване. При така възприетата безспорна фактическа обстановка по спора въззивният съд се е произнесъл, че искът по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е неоснователен, тъй като предявените от НАП (като представител на Държавата в производството по несъстоятелност) и приети от синдика вземания, обезпечени със запор, не подлежат на предпочтително удовлетворяване при реализиране на продажбата на обезпеченото имущество съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Въззивният съд е споделил преобладаващото в правната доктрина и в съдебната практика становище, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени с вписани по реда на ЗОЗ запори и възбрани, следва да се тълкува корективно при съобразяване, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, и при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен; Вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е наложен запорът, поради което такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. След анализ на конкретни разпоредби от ЗОЗ, ГПК, ДОПК и ТЗ въззивният съд е аргументирал разрешението, че вписването на обезпечителни мерки и в частност на запор по реда на ЗОЗ има за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е извършено вписването, на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху същото имущество, без да създава право на предпочтително удовлетворяване. Поради изложеното съдът е отрекъл правната възможност наложените по реда на ДОПК запори от НАП да обосновават право на предпочтително удовлетворяване на Държавата по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В подкрепа на този извод съдът е препратил към разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани. Въззивният съд е мотивирал неоснователността на предявения установителен иск и със съображения, че датите на вписване на наложените по реда на ДОПК запори в ЦРОЗ следват датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Ава спорт“ ООД, поради което и с оглед забраната на чл.638, ал.4 ТЗ за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК и ГПК след откриване на производството по несъстоятелност не могат да бъдат противопоставени на останалите кредитори на несъстоятелността. Съдът е посочил, че моментът на налагане на запор по ДОПК съвпада с момента на получаване на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице (чл.200 ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 ДОПК), а съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ привилегия за вземането възниква от вписването по реда на ЗОЗ, поради което релевантен за поредността на удовлетворяване е моментът на вписването, а не моментът на налагане на запорите; Въпреки, че не е елемент от фактическия състав по налагане на запора, вписването в ЦРОЗ е от значение за противопоставимостта на запора на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори по чл.12, ал.2 ЗОЗ. С мотив, че в хипотезата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ привилегията на вземането следва да е налице към момента на откриване на производството по несъстоятелност и че законът свързва привилегията не с налагането на запора, а с неговото вписване по реда на ЗОЗ, въззивният съд е формирал решаващия извод, че макар да са наложени преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, вписаните след решението запори не създават за Държавата - кредитор право на предпочтително удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси (с изключение на последната част от първия въпрос, която представлява касационен довод за извършено от въззивния съд недопустимо стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ) са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило изхода на спора по предявения от касатора установителен иск с правна квалификация чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Независимо от обуславящия характер на въпросите, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне поради отсъствие на единственото поддържано основание за достъп до касационен контрол - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преди всичко следва да се отбележи, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е надлежно заявено, доколкото според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС то се формира от две кумулативни предпоставки - значение на разрешения с обжалваното въззивно решение правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че поставените въпроси са от значение „за точното прилагане на закона“, излагайки съждения за неправилното им разрешаване от въззивния съд. Дори условно да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведено надлежно, извън доводите за неправилност на решаващите правни изводи на въззивния съд, в изложението липсват аргументи, относими към допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК със съдържанието, изяснено от ОСГТК на ВКС в т.4 от цитираното тълкувателно решение. Касаторът не се позовава на нито една от разгледаните в т.4 на тълкувателното решение хипотези, с които се свързва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно - съществуваща по въпросите неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, настъпили изменения в законодателството или обществените отношения, налагащи осъвременяване на съществуваща съдебна практика, непълна, неточна или противоречива правна уредба на приложими към спорното правоотношение законови разпоредби, пораждаща необходимост от създаване на съдебна практика. В изложението не се твърди и не се сочи противоречива практика на съдилищата, създадена поради нееднозначно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по повод на спорове, идентични с разгледания от въззивния съд. Заявеното във връзка с втория въпрос общо твърдение, че има „празнота в действащата уредба“, е формално и не позволява да се приеме за изпълнено изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. След като касаторът не е изпълнил задължението си да обоснове допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в т. д. № 274/2022 г. на Апелативен съд - София. В отговора по чл.287, ал.1 ГПК синдикът на „Ава спорт“ ООД /н./ е направил искане за разноски, но не е представил доказателства за извършени в производството по чл.288 ГПК разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,