Определение № 1284 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби - на ищцата Е. Л. К. и на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивното решение № 163/08.02.2023 г., по в. гр. дело № 20/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 265881/24.09.2021 г. по гр. д. № 1049/2020 г. на Софийския градски съд на ищцата са присъдени 15 000 лв., представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие телесни увреждания, получени при ПТП на 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане.

В касационна жалба на Е. Л. К., подадена чрез адв. И. Ю., въззивното решение се обжалва в частта, с която са ѝ присъдени 15 000 лв. и първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на обезщетението от 70 320 лв., с твърдения за неправилност, резултирала в обезщетение, определено в занижен размер спрямо степента и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 15 000 лв. Подържа се, че въззивното решение в тази част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано, тъй като присъдения размер е твърде завишен. Моли се за отмяната му и потвърждаване на първоинстанционното решение, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Л. К. срещу касационната жалба на застрахователя, в който се поддържа, че не са налице основания за допускането на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на направените разноски след определянето им от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд е приел, че се предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 07.05.2019 г. между ищцата като пешеходец и лек автомобил „Ауди А6“ с peг. [рег.номер на МПС], управляван от К. М.. Механизмът на ПТП е установен от изслушаната автотехническа експертиза, според която причина за настъпването му е поведението на водача на лекия автомобил, който не е възприел своевременно пешеходката и не е предприел обективно възможно спиране. Между страните не се спори, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника по валидна застраховка към момента на ПТП, като въз основа на отправена от ищцата претенция ответникът е превел по банковата сметка на ищцата на 06.02.2020 г. сумата 34 501, 62 лева, посочвайки изрично в отговора на исковата молба, че сумата включва обезщетение за претендираните имуществени вреди в пълен размер на 4 821,62 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29 680 лева. Въз основа на посочено, съдът е направил извод за основателност на предявения иск. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че вследствие на удара ищцата е получила множество наранявания по тялото, които са наложили извършването на операция по спешност. Било е извършено открито наместване на фрактурите на дясната подбедрица и стабилизирането им с метална плака и винтове. Била е отчетена първична инфекция в зоната на откритата фрактура. След стабилизиране на общото състояние, пострадалата е била изписана от болницата на 15.05.2019 г. и лечението ѝ е продължило амбулаторно, като в дома си тя не е можела да се обслужва сама и е била на легло, което е установено от събраните гласни доказателства. Установено е още, че в периода от 20.05.2019 г. до 27.05.2019 г. ищцата е претърпяла нова операция с последващо медикаментозно лечение. В следващата една година ищцата е претърпяла още две операции. Общо лечебният и възстановителен период на всички увреждания при ищцата е продължил 1 година. Прието е, че болките и страданията, претърпени от ищцата, са били най-интензивни през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и проведените ортопедични операции. Интензивни са били болките през първите 2 месеца по време на проведената рехабилитация на двата долни крайника, за да се преодолее контрактурата на съседните на фрактурите стави. Извън посочените периоди, ищцата е търпяла само спорадични болки при преумора на долните крайници и най-вече при рязка промяна на климата - при студено и влажно време. Съдът е приел, че през първите 4-5 месеца ищцата е имала необходимост от чужда помощ при обслужването си, тъй като не е можела да се предвижва с помощни средства. От прегледа, извършен на 15.12.2020 г., е констатирано, че счупените кости са зараснали окончателно с малка остатъчна деформация в областта на глезенната става, но и с козметични белези, като към този момент ищцата се придвижва самостоятелно. Направен е извод, че възстановителният период при ищцата е бил в рамките на нормата съобразно вида на фрактурите на двете подбедрици и възрастта ѝ. Пред въззивната инстанция е прието допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза въз основа на представени доказателства за последващо лечение по време на производството и въз основа на извършен нов преглед на ищцата. В същата е установено, че по време на лечебния и възстановителен период ищцата е получила гнойно усложнение на раната на дясната подбедрица, като наличието на инфекциозен процес е отбелязано и в медицинската документация непосредствено след злополуката. Посочено е, че продължителното лечение на раната с превръзки и подмяната на металната синтеза с друг вид е довело до обостряне на болките и за около 1 месец след всяка една от извършените оперативни интервенции. При актуалния преглед на ищцата е установено, че на дясната подбедрица по вътрешната страна има остатъчен белег от извършената костна операция и от развилия се гноен процес. Счупените кости на лявата подбедрица са зараснали окончателно, а в областта на десния вътрешен глезен има зараснала фистула. Въз основа на представените нови писмени доказателства и допълнителното заключение на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено по размер. Посочено е, че ищцата е търпяла и допълнителни страдания, след вече установените такива пред първата инстанция, от развитието на инфекциозен процес, наложил допълнително лечение, включително хоспитализиране за периода от 23-31.08.2021 г. В заключението съдът е приел, че за тези допълнителни болки и страдания на ищцата следва да бъде определено като общо дължимото обезщетение за всички неимуществени вреди 50 000 лв. Отчетено е, че решението е влязло в сила, в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 5 320 лв., за чието плащане са представени доказателства, както и предхождащото съдебния процес плащане от застрахователя. След приспадане на тези суми ответникът е осъден да заплати на ищцата допълнително 15 000 лв.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Е. Л. К. са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, като са формулирани следните въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий (признак) при определяне размера на обезщетението?“. Твърди се противоречие с решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г., ТК, I отд., ВКС, и решение № 78/07.05.2013 г. по т.д. № 490/2012 г., ТК, II отд., ВКС.

2. „Доколко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“? Твърди се противоречие с решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г., ТК, II отд., ВКС, и решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г., ТК, II отд., ВКС.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпроса дали при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът следва да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства, или следва да обсъди само някои от тях. Посочени са множество решения на ВКС, с които се твърди, че е налице противоречие на изводите на въззивния съд. Поддържа се и наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното по поставените в двете изложения въпроси:

Формулираните и в двете изложения въпроси се отнасят до приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, поради което ще бъдат разгледани заедно. В цитираната и от двамата касатори практика - т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. То не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. В този смисъл са неотносими посочените от касаторите решения на ВКС, тъй като същите са постановени с оглед принципа на справедливост, но съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, които не са идентични с настоящия.

В същото постановление е прието, че в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за определения и присъден размер. Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. В този смисъл са решение 86 от 6.06.17 г. по гр. дело № 3856/16 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 49 от 24.06.13 г. по гр. дело № 5055/13 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 38 от 13.03.13 г. по гр. дело № 323/12 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е даден същият отговор на въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост“ като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. В настоящия случай въззивният съд е взел предвид както болките и страдалия на ищцата в краткосрочен план, претърпени непосредствено след претърпяното ПТП, така и наложилото се допълнително лечение и извършване на допълнителни оперативни интервенции, което е обусловило извода му за увеличаване на дължимото обезщетение.

Видно от изложеното, включително и множеството цитирана от касаторите практика, по приложението на чл. 52 ЗЗД съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава, която няма необходимост от изоставяне или промяна.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените в двете изложения въпроси.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност:

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Предвид изхода на спора на страните не се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение