Определение № 10 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 627/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и П.) срещу въззивно решение № 260657 /29.10.2020 г. по гр.д. № 1431 /2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която П. е осъдена да заплати на К. Т. Т. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата 800 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, за което ищецът е бил оправдан. Ответникът по касационната жалба К. Т. Т. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск с цена над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С влязлата в сила присъда ищецът е бил признат за виновен за това, че на 20.12.2017 г. в като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – кокаин с общо тегло 1.12 г., като случаят е маловажен, поради което на основание чл.354а,ал.5 вр. ал.3,т.1,пр.1 вр. чл.63,ал.1,т.5 вр. чл.54,ал.1 НК му е наложено наказание обществено порицание. На основание чл.304 НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 вр. чл.63,ал.1,т.3 НК (наказателният съд е постановил отделен оправдателен диспозитив). Въззивният съд е приел, че в случая държавата отговаря чрез прокуратурата по иска за обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и в случаите, в които лицето било оправдано по първоначално повдигнатото обвинение, след като в хода на наказателното производство деянието е било преквалифицирано и деецът е бил признат за виновен. В този случаи отговорността се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение от прокуратурата, за които наказателната отговорност на гражданина не е ангажирана. В този смисъл са решение по гр.д. № 2782 /2017 г. на ВКС, IV г.о. и определение по гр.д. № 3473 /2018 г. на ВКС, IV г.о. Въззивният съд е приел, че не е без значение дали на едно лице е повдигнато обвинение за тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и глоба, или за такова по маловажен случай, за което се предвижда само обществено порицание. Възможно е само поради изложеното ищецът да е търпял страх и безпокойство и само на това основание ищецът би могъл да претендира обезщетение за вреди от П.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с довод в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, че ищецът не е оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не е налице самостоятелно по вид деяние, за което ищецът да е бил оправдан, а е налице едно – единствено деяние, за което ищецът е бил осъден, като съдът при преценка на количеството на наркотичното вещество е преценил, че деянието представлява маловажен случай, поради което е преквалифицирал деянието от такова по чл.354а,ал.3 НК на такова по чл.354а,ал.5 НК, в изложението за допускане на касационно обжалване Прокуратурата на Република България извежда въпросите: Дали може да се ангажира отговорността на П. по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ в случай, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление при същата фактическа обстановка, но по по-леко наказуем състав, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т.11 от ТР № 3 /22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Дали П. следва да носи отговорност по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ при преквалифициране на деянието от страна на съда, когато при същата фактическа обстановка, но при различно тълкуване от страна на съда, лицето е признато за виновно по по-леко наказуем състав на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, за който твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че са изведени разновидности на един и същи въпрос, който ако бъде уточнен в смисъл, че влязлата в сила присъда съдържа отделни осъдителен и оправдателен диспозитив, е обуславящ, доколкото описва разгледаната от въззивния съд хипотеза. Настоящият състав обаче намира, че въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото с т.11 от ТР № 3 /22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи за деянията, за които е постановена оправдателна присъда, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Разрешението е в съответствие и с решението и определението на ВКС, на които се е позовал въззивният съд и които отразяват установена практика на ВКС. Поради наличието на установена практика с тълкувателно решение на ВКС и решения по чл.290 ГПК по изведените въпроси, не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Република България няма право на разноски, а искането на ответника по жалбата е основателно и доказано и следва да бъде уважено за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът