Определение № 60862 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Сдружение“ Съюз на българските автомобилисти“ срещу решение № 328 от 2.04.21г. по в.гр.дело № 2635/20г.на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение от 7.05.20г.по гр.дело № 9253/19г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлил предявените от В. Д. А. и М. Г. Я. на основание чл.59 ал.1 ЗЗД искове срещу Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ за разликата над по 150 лв до по 168 107.50 лв обезщетение да ползване на УПИ -1474 в кв.7 на местност „НЗП Хладилника – Витоша“гр.София, за периода от 9.07.2002г.до 9.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 9.07.07г.до окончателното плащане и вместо него в отменената част е постановено друго,с което е присъдена допълнително разликата над по 150 лв до по 168 107.50 лв за всеки от двамата ищци, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 9.07.07г.до окончателното изплащане. Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Следва ли да намерят приложение последиците на чл.115 б.“ж“ЗЗД и чл.116 ЗЗД относно спирането и прекъсването на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, ако ищецът съзнателно и преднамерено /не поради грешка в изчисленията/ предяви иск само за част от спорното право без изрично да посочи в исковата молба,че се касае за предявяване на частичен иск; 2. При какви условия съдът може да приеме,че ищецът е допуснал грешка в размера на предявения иск в хода на исковото производство; по какви признаци грешката следва да бъде разграничена от съзнателното предявяване на иска в занижен размер; 3.Какво следва да се разбира под прецизиране размера на иска; какво е възможното отклонение по отношение размера на иска; налице ли е прецизиране при увеличаване на иска над 1000 пъти; 4.Следва ли да се приеме ,че при иск за неоснователно обогатяване исковата молба има значение на покана за плащане ,когато производството е спряно по искане на ищеца преди уведомяване на ответника за образуване на делото; следва ли в този случай ответникът да дължи законна лихва от депозиране на исковата молба или от получаване на препис от нея.Жалбоподателят счита,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: Допустимо ли е съдът да кредитира заключение на съдебно-оценителска експертиза за дължимо обезщетение за ползване на недвижим имот,без да е взето предвид извършеното от ползвателя – ответник за подобряване състоянието на имота,при липса на налози в населеното място,в което се намира имотът,без съпоставка в момента на отчуждаването и възстановяването му,съответно към момента на изготвяне на заключението, като оценката е извършена въз основа на увеличената стойност на имота като УПИ, отчужден като нива; Допустимо ли е съдът да определи обезщетението само въз основа на експертиза,без да съобрази всички изложени по делото факти и обстоятелства и без да съобрази всички доказателства за извършени от ответника подобрения в имота; Допустимо ли е при оспорване на заключението от страна на ответника съдът да не допусне допълнителна или повторна експертиза. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност на решението. В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата В. Д. А. и М. Г. Я. считат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с решение от 5.04.2016г.по гр.дело № 1796/02г.на Софийски градски съд е признато за установено,че ищците В. Д. А. и М. Г. Я. са собственици на основание реституция по чл.1 ал.1 ЗВСВОНИ и наследство на процесния поземлен имот.Със същото решение,влязло в сила на 19.01.19г.СБА е осъдено да предаде владението на ищците ,т.е. със сила на пресъдено нещо е установено,че през процесния период е ползвал имота без правно основание.Направен е извод за наличие на фактическия състав на предявения иск ,както обогатяването на ответната страна, така и обедняването на собствениците на имота,произтичащо от ползването на имота без наличието на основание за това.За неоснователно е прието възражението на ответника за изтекла давност по отношение на увеличената част на иска.Изложени са съображения,че с исковата молба, искът за сумата от 300 лв,не е предявен като частичен.Само в случай на изрично заявяване на иска като частичен, при изменение по реда на чл.214 ГПК чрез увеличение на размера му,би намерило приложение ТР № 3/19г.от 22.04.19г.по тълк.дело № 3/16г.на ОСГТК на ВКС.Докато по въпроса за давността в случай на увеличение на иска за парично вземане,който не е заявен като частичен, изтеклата погасителна давност по отношение на увеличената част на иска се преценява към момента на предявяване на иска с исковата молба,тъй като не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране на размера му.Посочено е,че искът е предявен на 9.07.2007г.с предмет вземане за неоснователно обогатяване за период пет години преди предявяването му,поради което възражението на изтекла погасителна давност е неоснователно.Съдът е кредитирал експертното заключение досежно размера на обогатяването,респ.обедняването и е уважил иска в пълния предявен размер след допуснато увеличение по реда на чл.214 ал.1 ГПК за сумата 336 215 лв, представляващи обезщетение на база средния пазарен наем за имота за процесните пет години,които е присъдил поравно на ищците,в съответствие с претендираната от тях разделност. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По първите три въпроси има постановена задължителна практика на ВКС.В мотивите на Тълкувателно решение № 3/16г. от 22.04.19г.на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания по тълкуване на закона,в които е е посочено,че се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. Давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск. В този смисъл са решение № 160 от 17.12.12г.по т.дело № 808/11г.на ТК на ВКС, Второ отделение, решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о. В решенията е прието, че извън хипотезата на частичен иск, изтеклата погасителна давност спрямо увеличения по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ иск се преценява към момента на предявяване на иска с исковата молба; След като ищецът е индивидуализирал вземането си още при предявяване на иска и не е заявил категорично, че искът е частичен, предприетото по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ увеличение на размера на исковата претенция не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране на размера на иска, чрез която ищецът коригира грешки или неточности в преценката си за действителния размер на спорното вземане; Поради това спирането на давността по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД и прекъсването й по чл.116, б.”б” ЗЗД настъпват от датата на завеждане на иска - както за първоначално посочения в исковата молба размер на вземането, така и за размера, увеличен по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./. Въпросът относно момента,от който се дължи законната лихва върху главницата, не е разрешаван от въззивния съд.В тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано. Върховният касационен съд намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, уточнен от съдебния състав съгласно указанията, дадени в ТР № 1 от 19.02.10г.по т.д.№ 1/2009г.на ВКС,ОСГТК, относно задължението на въззивния съд да назначи допълнителна експертиза при оспорването й пред първоинстанционния съд и въведено оплакване в отговора на въззивната жалба, за проверка налице ли е противоречие с практиката на ВКС – ТР № 3/16г.от 22.04.19г.на ОСГТК на ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.