Определение № 835 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1297/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. Д. К. срещу определение № 50087 от 03.05.2023 г. по т.д. № 1001/2022 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 260002 от 03.02.2022 г. по в. гр. д. № 976/2020 г. на Добрички окръжен съд. За да постанови този резултат, предходният състав на ВКС е констатирал, че е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 1 ЗК с цена на иска 11 484 лв. Приел е необжалваемост на постановеното въззивно решение, съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради търговския характер на спора /арг. чл. 365, т. 3 ГПК/ и качеството търговец на кооперацията съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че горният извод е неправилен, тъй като искането му е да бъде възстановена актуализираната дялова вноска – лична и наследствена – от първоначално внесена 50049,69 лв. Изразява несъгласие с квалифицирането на делото като „търговско“ едва пред касационната инстанция и оспорва наличието на предпоставките по чл. 365, т. 3 ГПК като неприложими към процесния спор, с оглед наличието на специален ред в ЗК за разглеждането му. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан иск по чл.14, ал.1 ЗК за заплащане стойността на дялова вноска в нейния “актуализиран размер“, дължима след прекратяване участието на ищеца като член - кооператор в кооперацията - ответник. Цената на иска първоначално не е била посочена в исковата молба, но с молба вх. № 1504/23.01.2019 г. /л. 52 от гр.д. № 3678/2018 г. на Добрички районен съд/ ищецът е посочил цена от 1500 лв. За тази сума е поддържан искът в първото открито съдебно заседание видно от протокола от 13.03.2019 г. /л. 73 от същото/ и за тази сума първоинстанционният съд е докладвал делото на основание чл. 145, ал. 3 ГПК. След изслушана повторна съдебно-счетоводна експертиза в открито съдебно заседание от 08.07.2020 г. /л. 193/ ищецът на основание чл. 214, ал.1 ГПК увеличава първоначално предявеният иск от 1500 лв. на 11 484 лв., което изменение е прието от съда с протоколно определение от 19.08.2020 г. /л. 208/. Следователно, предявеният и поддържан иск в производството е с цена 11 484 лв. Понятието „търговско дело“ няма легална дефиниция, но съгласно константната практика на ВКС, уеднаквена с ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, то не се идентифицира само с предмета на исковете по чл. 365 ГПК, квалифицирани от законодателя като „търговски спорове“. Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон – именно такъв е случаят с иск по чл. 14, ал. 1 ЗК. При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Възражението, че делото не е било образувано по реда на особеното производство по глава 32 от ГПК, не е съобразено с обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 365 ГПК производството по търговски спорове е приложимо единствено ако делото се гледа като първа инстанция от окръжен съд, съобразно цената на иска, т.е. ако цената на иска е над 25 000 лв., съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. В настоящия случай делото е родово подсъдно на районен съд, поради което редът по чл. 365 и сл. ГПК е неприложим, но това не променя вида на делото като търговско. Разграничителните критерии, според които се преценява дали едно дело е гражданско или търговско, са страните и спорният предмет на делото. Ответникът по иска е търговец – чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ. Въведеният с иска правен спор произтича от прекратяване на членственото правоотношение между ищеца и ответната кооперация и е свързан с уреждане на имуществените последици от прекратяването. Както правилно е отбелязал жалбоподателят, касае се за специален ред на уреждане на правоотношенията съгласно чл. 14, ал. 1 ЗК, обуславящ квалифицирането на делото като търговско. Обстоятелствата, че ищецът е физическо лице, което претендира в лично качество и като наследник възстановяване на дялова вноска не е основание да се отрече търговският характер на делото, тъй като се касае за уреждане на правоотношения с търговец, които не могат да се квалифицират като потребителски по смисъла на чл. 113 ГПК вр. §13 от ДР на ЗЗП. Предвид търговския характер на спора и цената на предявения осъдителен иск, която е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима, а определението, с което същата е оставена без разглеждане – правилно и като такова, следва да се потвърди. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение