Определение № 335 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – Бургас срещу въззивно решение №91/21.07.2016г., постановено по възз.гр.д.№240/2016г. на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение №449/12.01.2016г. по гр.д.№100/2016г. на Окръжен съд – Бургас, П. на РБ е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Г. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва от 07.03.2012г., причинени вследствие повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд досежно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК прокуратурата поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроси, които обобщени касаят задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда и за приложението на законовият критерий по чл.52 ЗЗД не абстрактно, а само с оглед възмездяване на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда. Представени са ППВС №4/1968г. и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. Д. Д., в срока по чл.287 ГПК, не е представил писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при преценка за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, счете, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, предвид следното: С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди - спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е завършило с постановяване на влязла в сила оправдателна присъда. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид периода на наказателното преследване - около седем години, търпяната за период от два месеца мярка за неотклонение „задържане под стража” и личността на увредения. Прието е, че предходните осъждания на лицето, както и други две влезли в сила присъди от 2006 г. /в периода на процесното наказателно производство/, обуславят определяне на „по-ограничен размер” обезщетение, без да са изложени конкретни мотиви. Същевременно е посочено, че от незаконно упражнената процесуална принуда ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение, затваряне в себе си, страх от евентуално осъждане, като повдигнатото обвинение е засегнало честта и достойнството му както пред близките, така и на работното му място и в обществото, създавайки психологически дискомфорт в отношенията с околните. С оглед тези обстоятелства въззивният съд е счел, че сумата от 9 000 лв. представлява справедливият паричен еквивалент за претърпените от лицето неимуществени вреди. При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора правни въпроси, отнасящи се до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, са от значение за изхода на спора и същевременно са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, на която жалбоподателят се позовава - ППВС №4/1968г., решение № 832 /10.12.2010 г. по гр. дело № 593/2010 г. IV г. о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г., IV г. о., решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр. дело № 78/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №321/26.11.2014 г. по гр.д.№2516/2014 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Това обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика по изведените въпроси, изключва приложното поле на соченото от касатора второ основание за селекция на жалбата – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение