Определение № 10 от 06.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2479/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Щ. Р. срещу определение № 260077 от 03.11.2020г. по ч. т. дело № 633/2020г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение № 260041 от 27.08.2020г. по т. дело № 1132/2019г. на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, с което е спряно производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм. дело № 3659/2019г. на Административен съд София – град /АССГ/, 70 състав с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел наличието на преюдициалност между двете дела и не е взел предвид, че ВКС се е произнесъл по този въпрос с определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. дело № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. Поддържа, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът; по силата на закона индивидуалният административен акт има предварително изпълнение и е елемент от сложен фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. дело № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.: Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, и делото /било то гражданско или търговско/, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена? Ответникът „Глюк Ауф“ ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на определението и извода за наличие на преюдициалност между двете съдебни производства. Прави възражение за липса на твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като формулираният в изложението въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а се отнася до правилността на обжалваното въззивно определение. Поддържа също, че въпросът не е решен в противоречие с относимата практика на ВКС – определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 40/18.01.2018г. по ч. т. дело № 2586/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 604/04.10.2019г. по ч. т. дело № 1869/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „Национална електрическа компания" ЕАД“ [населено място] чрез юрисконсулт И. Г. Д. поддържа становище за основателност на частната касационна жалба и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага доводи, че правилното решаване на спора е предопределено не от валидността на Решение № СП-3 от 06.03.2019г. на КЕВР като индивидуален административен акт, а от императивните норми на закона – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в който еднозначно е разписано, че по преференциална цена се изкупуват количествата до НСП, а след достигането му – по цена на излишък. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение № 260041 от 27.08.2020г. по т. дело № 1132/2019г. на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, 17 състав, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 3659/2019г. на АССГ, 70 състав. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, е образувано въз основа на предявени от „Глюк Ауф“ ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на стойността на произведена от ищеца електрическа енергия от възобновяеми източници за определен в исковата молба период съгласно сключен между страните договор. Посочил е, че в отговора на исковата молба ответното дружество се позовава на решение № СП-3 от 06.03.2019г. на КЕВР като релевантен за определяне на дължимата цена на електроенергията факт, а в допълнителната искова молба ищецът твърди, че с посоченото решение на КЕВР се определя нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници. Предвид изложените от страните твърдения и релевираните от ответника възражения съдебният състав е заключил, че един от основните спорни въпроси е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведено от ФЕЦ на ищеца, електрическа енергия или само на количествата до НСП. Поради това и доколкото отказът на ответника по исковата молба се основава на обжалваното по административен ред Решение № СП-3 от 06.03.2019г. на КЕВР, въззивната инстанция е направила извод за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявените искове до приключване на производството по адм. дело № 3659/2019г. на АССГ, 70 състав. Допускането на касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като посоченият процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 456/03.08.2015г. по ч. т. дело № 1826/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно константната практика на ВКС основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Спирането на производството по гражданско дело за защита на субективни материални права поради висящ административен процес не зависи от това кои лица са конституирани като страни в двете производства. Законът поставя като достатъчно условие за спирането решението по административното дело да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор. Връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба по която е образувано гражданското производство. За да спре производството по конкретното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът, разглеждащ обусловеното дело, следва да съобрази решението по обуславящото дело, което ще има значение за правилното му решаване. Формирана е и константна практика на ВКС /решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, съгласно която постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. При извършване на преценката за преюдициалност между двете дела – по исковото и административното производства, и като е приел, че е налице обусловеност между производствата по т. дело № 1132/2019г. на Окръжен съд Пловдив и адм. дело № 3659/2019г. по описа на АССГ, 70 състав, въззивният съд не се е отклонил от трайноустановената практика на ВКС. Съдебният състав е обсъдил изложените в частната жалба възражения и доводи и е обосновал защо счита наличие на преюдициалност между двете производства и обуславящото значение на решението по адм. дело № 3659/2019г. на АССГ спрямо т. дело № 1132/2019г. на Окръжен съд Пловдив. Изходът по посоченото административно дело е от значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР влязлото в сила решение на ВАС ще има обратно действие, като съдът, разглеждащ предявените искове, е длъжен да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства и релевирани от страните доводи и възражения. Предвид липсата на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение