Определение № 2380 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба № 18096 от 19.07.2023 г., подадена от името на „Казаков инвест“ ЕООД чрез адв.Р. М., срещу решение № 761 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 1016/2023 г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 610 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 16279/2021 г. на Районен съд Варна за отхвърляне на предявения от М. В. срещу „Казаков инвест“ ЕООД иск с правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето владение върху недвижим имот, вместо което касаторът е осъден да възстанови владението на М. В. върху ПИ с идентификатор № *** по КК на [населено място], с площ 201 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, *** и ***, на основание чл. 76 от ЗС. Твърди се недопустимост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 ГПК. Касаторът счита, че въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.76 ЗС, е обжалваемо, тъй като приетата от първоинстанционния съд цена на иска в размер 4035 лева е неправилно определена – изчислена е върху данъчна оценка, която се отнася за друг имот. С касационната жалба е представено удостоверение за данъчна оценка от 17.07.2023 г., според което процесният поземлен имот е с оценка 24682,50 лева. Ответникът по касация М. В. изразява становище за недопустимост на касационната жалба поради цената на иска под 5000 лева. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши преценка за допустимост на производството, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но е недопустима, тъй като има за предмет въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното въззивно решение има за предмет посесорен иск с правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето владение върху недвижим имот. Искове за защита на нарушено владение по чл. 75 и чл. 76 от ЗС не попадат в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, тъй като не съставляват искове за собственост или за вещни права. Поради това достъпът до касационно обжалване е обусловен от размера на цената на иска. В случая цената на иска се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК и мотивите по приложението на чл. 70 ГПК, изложени в ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС – една четвърт от размера на данъчната оценка към момента на предявяване на иска. Съгласно чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се определя от съда въз основа на посоченото от ищеца, като най-късно в първото заседание за разглеждане на делото съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска. Така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените са без значение за цената на иска. Видно от удостоверение за данъчна оценка от 25.11.2021 г., данъчната оценка на имота е 16 140,70 лева. Ищцата е посочила в молба от 08.12.2021 г., че на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК цената на иска е 1/4 от данъчната оценка, което се равнява на 4 035.18 лева. С определение № 8526 от 09.12.21 г. първоинстанционният съд е определил цена на иска от 4 035.18 лева, което не е било оспорено от ответника. По този начин цената на иска е стабилизирана и размерът й не може да се оспорва впоследствие. Само за пълнота ще се посочи, че твърдението на касатора, че удостоверението за данъчна оценка, въз основа на което е определена цената на иска, не касаело процесния имот, е необосновано. Видно от представените от същия нотариални актове с предмет ПИ с идентификатор № *** по КК на [населено място], с площ 201 кв.м.: № 65/2021 г.; № 186/2021 г. и № 149/2021 г., данъчната оценка на този имот през 2021 г. е била 16891 лева към февруари 2021 г. и 15903,40 лева към септември 2021 г. Дори и да се установи погрешно определен размер на цената на иска, след първото заседание, в което този въпрос може да се повдига, тя се стабилизира такава, каквато е определена в този момент, и не подлежи на промяна. Ето защо промяната на данъчната оценка, за която касаторът представя удостоверение от 17.07.2023 г., не влияе нито на размера на цената на иска, нито на обжалваемостта пред касационната инстанция. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение като постановено по въззивно гражданско дело по иск, който не попада в изключенията по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с цена на иска под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение