Определение № 322 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2418/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба № 3582/17.03.2020 г. на „УМБАЛ – Проф.Ст. Киркович“ АД, [населено място], представлявано от изп.директор проф.д-р Й. Й., чрез адвокат Х. П. от АК-Стара Загора срещу определение № 265/05.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1137/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се потвърждава разпореждане от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 1315/2018 г. на Районен съд Стара Загора за връщане на въззивна жалба вх. № 32862/18.11.2019 г. по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че постановеното от съда разпореждане за връщане на частната касационна жалба е неправилно и незаконосъобразно поради което иска то да бъде отменено, като твърди, че ясното дефиниране на термина „канцелария“ е по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Екофарм“ ЕООД, [населено място], чрез юрисконсулт К. Л., е подаден писмен отговор, с който твърди, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че подадената въззивна жалба против решението по гр.д.№ 1315/2018 г. на Районен съд Стара Загора не отговаря на изискванията за редовност, поради което на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания да отстрани допуснатите нередовности и да внесе дължимата държавна такса. Съдът е констатирал също, че жалбоподателят е получил съобщение с указанията на 25.11.2019 г. чрез В.Г. от деловодството на дружеството, но в дадения му едноседмичен срок не е представил документ за внесена държавна такса, с оглед на което въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба като нередовна. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение на въззивния съд, тъй като формулираният в изложението към частната касационна жалба процесуалноправен въпрос за приложението на чл.50, ал.3 ГПК, не обуславя допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.20, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4, при липсата на съображения, че съдебната практика се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, тълкуването на въззивната инстанция е в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. определение № 22/17.01.2012 г. по ч.т.д.№ 886/2011 г. на ВКС І т.о., решение № 56/17.06.2014 г. по т.д.№ 2705/2013 г. на ВКС, І т.о., определение № 382/24.07.2017 г. по ч.т.д.№ 1529/2017 г. на ВКС І т.о. и др., в които се приема, че е достатъчно посочването на име и длъжност на служителя, за да е редовно връчването, т.е. информация, въз основа на която може да бъде индивидуализиран получателя на съобщението. След като съдебната практика на ВКС е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или създадена нова съдебна практика по приложението на чл.50, ал.3 ГПК, не е налице приложното поле на чл..280, ал.1, т.3 ГПК Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.