Определение № 228 от 17.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3315/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] - [населено място] срещу Решение от 19.07.2010 г. по гр.д. № 10629/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 27.05.2009 г. по гр.д.№41921/2008 г. на СРС,78 с., с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ГПК на ЗД [фирма] - [населено място] срещу П. Б. Б. - от [населено място] за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника 2062.57 лв. - суброгационна претенция във връзка с настъпило на 05.10.2010 г. ПТП в [населено място], с оплакване за неправилност. В Молба по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят иска да се допусне до разглеждане касационната жалба, тъй като същата попада в приложното поле, визирано в чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, и допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба П. Б. Б. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК - съдът не се е произнесъл по съществен правен въпрос и жалбата не отговаря на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен установителен иск по дело с обжалваем интерес над 1 000 лв. (редакция на чл. 280 ал.2 ГПК Д.в. бр.59/ 10.07.2007 г., на основание §25 от ПЗР на ЗИД ГПК Д.в. бр.100/21.12.2010 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално - правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания. Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение