Определение № 2712 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 122038 от 07.11.2024 г., подадена от А. Г. С. чрез пълномощника й адв.В. Й., против определение № 16458 от 18.10.2024 г. по гр.д № 10632/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 20123308/29.05.2024 г., постановено по гр.д. № 45717/2019 г. по описа на Софийски районен съд за връщане исковата молба, подадена от частната касаторка, в частта, с която е предявен главен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ищцата ползването върху целия апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], ул. „*“, вх. Б, ет. 7, срещу задължение да заплаща месечно обезщетение на ответниците вещни ползватели на имота. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли се отмяна на въззивното определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на исковата молба в посочената част. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран въпрос в хипотезата на по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът С. Л. оспорва частната жалба, Р. Ц. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна, но е процесуално недопустима. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Софрониева срещу Р. А. Ц. и С. И. Л. искова молба, с която е предявен иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на апартамент в [населено място],[жк]. Изложени са следните обстоятелства: ищцата е придобила правото на собственост върху апартамент в [населено място] по договор за продажба от ответницата Р. Ц., която запазила за себе си и за съпруга си С. Л. правото на ползване на едната стая от жилището. Ищцата е заявила искане в нейна полза да се разпредели ползването на цялото жилище като същата бъде осъдена да заплаща на ответниците месечно обезщетение за лишаването им от учреденото в тяхна полза право на ползване върху стая от процесния имот. В условията на евентуалност иска в нейна полза да бъде разпределено ползването на източната стая, кухнята, тоалетната, терасите и сервизните помещения от имота, а на ответниците – правото на ползване върху западната стая. Инстанциите погрешно са приели, че са предявени два отделни иска в условията на евентуалност. Искът по чл.32, ал.2 ЗС е един, а начинът на извършване на разпределението, заявен от ищцата, не обвързва съда, нито всяко отделно предложение представлява отделен иск. Частната касационна жалба е недопустима. Определението, предмет на обжалване, е постановено по делото, което има за предмет иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решенията по искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. По аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. По тези съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, съдът