Определение № 718 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против определение № 3044 от 17.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3007/2025 г. на Софийски апелативен съд (САС). С него е потвърдено разпореждане № 1572 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 667/2023 г. на Софийски окръжен съд (СОС) за връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК на подадената въззивна жалба от 17.06.2025 г. на КОНПИ срещу постановеното първоинстанционно решение поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като, по аргумент от чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, е освободен от предварително заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба. Иска отмяна на определението. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК частният жалбоподател обосновава селективния критерий по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: Дължи ли КОНПИ предварително внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ? Твърди, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с определения на ВКС (№ 3636/11.07.2025 г. по ч. гр. д. № 803/2025 г., III Г. О., № 4191 от 18.09.2025 г. по к. ч. гр. д. № 225/2025 г., Г. К., IV Г. О., № 5306 от 20.11.2024 г. по гр. д. № 4336/2024 г., Г. К, IV Г. О., № 4501 от 09.10.2024 г. по гр. д. № 3739/2024 г., Г. К., IV Г. О., № 50257/07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., IV Г. О., № 4240 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 352/2024 г., Г. К., III Г. О., № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., III ГО, № 2900 от 11.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1762/2024 г. IV Г.О., както и с актове на САС: определения № 504 от 18.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 406/2025 г., № 1955 от 05.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2132/2024 г., № 1276/13.05.2025 г. по възз. гр. д. № 1784/2024 г., № 2186 от 03.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2318/2024 г. и решение № 269/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 2486/2024 г. Отделно се позовава и на чл. 280, ал. 2 ГПК, като излага аргументи за неправилност на извода, че разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ се отнася единствено за предявяването на исковата молба и формулира въпрос „допустимо ли е съдът да въвежда допълнителна предпоставка за редовност на въззивната жалба, в разрез с волята на законодателя, съдържаща се в нормата на чл. 154. ал. 3 ЗОНПИ?“, във връзка с който цитира определение № 212/20.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4975/2024 г„ III ГО на ВКС и решение № 831 от 16.06.2025 г. по в. гр. д. № 3226/2024 г. на САС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по частната касационна жалба- А. Р. М. и Ч. Л. М.. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване въззивно определение. За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба, САС е намерил за неоснователно оплакването на КОНПИ че е освободена от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК, като е изложил мотиви, че предявеното в процеса вземане на комисията за гражданска конфискация е частноправно, а КОНПИ участва в производството като равнопоставена страна. Приел е, че привилегията по чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, на която частният жалбоподател се позовава, се ограничава единствено до невнасяне на държавна такса при завеждане на иска, като липсва специална норма, която да освобождава ищеца от внасяне на държавна такса при подаване на въззивна жалба срещу постановено съдебно решение, тъй като доказателственият процес вече е приключил и страните могат да съобразят основателността на подаваните от тях жалби. Посочил е, че липсват доказателства в указания от първоинстанционния съд срок да са представени доказателства за внасяне за дължимата държавна такса, въпреки надлежните указания относно нейния размер и неблагоприятните последици от неизпълнението. При тези мотиви в обжалваното въззивно определение, настоящият състав, като взе предвид доводите на частния жалбоподател, намира, че е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос „дължи ли КОНПИ предварително внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ?“ Същият е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд и е разрешен от него в противоречие с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК след подаване на частната касационна жалба и служебно известно на съда определение № 5852 от 15.12.2025 г. по к. ч. гр. д. № 4655/2025 г., III г.о. на ВКС по приложението на чл. 154, ал. 3, вр. с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. В него се приема, че при подаване от Комисията на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение държавна такса за въззивно обжалване не се внася предварително, а при неблагоприятен за ищеца изход се възлага на същия с въззивното решение. В този смисъл са и разсъжденията в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 4240 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 352/2024 г. на ВКС, III г.о., определение № 2427 от 14.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1340/2025 г., на ВКС, III г.о., определение № 50257 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на ВКС, IV г.о., и др. В случая при администриране на въззивната жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, неправилно, в противоречие с чл. 154, ал. 3, вр. с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, с разпореждане № 1036 от 23.06.2025 г. по гр. д. № 667/2023 г. СОС е дал указания на жалбоподателя за предварително внасяне на държавна такса и предвид невнасянето й е върнал въззивната жалба. В случая КОНПИ не дължи предварително заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба, поради което първоинстанционният съд е следвало да администрира същата. Ето защо атакуваното въззивно определение № 3044 от 17.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3007/2025 г., с което САС е потвърдил разпореждане № 1572 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 667/2023 г. на СОС за връщане на подадената от КОНПИ въззивна жалба, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, е неправилно. Същото следва да бъде отменено, а делото да се върне на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилата срещу постановеното от него първоинстанционно решение въззивна жалба на КОНПИ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о.: