Определение № 268 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4257/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК Л. И. АД- [населено място] срещу решение №1259 от 21.02.2013 г. на Софийски градски съд по гр. д. №8776/2012г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение от 03.08.2012 г. на Софийски районен съд по гр.д. №60353/2011 г., в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Р. П. за застрахователно обезщетение по чл.266 КЗ за неимуществени вреди, причинени при ПТП от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от страна на ответното застрахователно дружество, за разликата между 3 500 лева до размера на 14 000 лева и е уважен искът от въззивния съд до този размер, ведно със законната лихва от 29.05.2011 г. и са присъдени съдебни разноски в полза на ищцата.. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т. 1 ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси със задължителната практика на ВКС. Ответната страна не изпраща отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, съдът е приел, че на ищцата са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от страна на П. В. И. като водач на лек автомобил „Хюндай А. П.” с рег. [рег.номер на МПС]. Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество, за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние: 29.05.2011 г.. Уврежданията се състоят в контузна рана на горната устна и множество охлузвания на лицето, което е наложило операция- ревизия и зашиване на раната придружено с оток на лицето. Налице е временно обезобразяване на лицето. Пострадалата е търпяла физически болки и страдания придружени с морални такива от това, че не е могла да кърми през периода на възстановяването си четиримесечното и дете, за което се грижи сама. С оглед изложеното съдът е преценил че се дължи обезщетение по критериите и на основание чл.52 ЗЗД в размер на 14 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за спора правен въпрос, този за възможността въззивният съд да се произнася, присъждайки по-висок размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД на база събраните от първоинстанционния доказателства, без представени пред него други такива. Претендира се, че са налице основания за преценка допускане на касационно обжалване предмет на законовата уредба в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че по по-общия въпрос за процесуалните правомощия на въззивния съд са налице две тълкувателни решения/ ТР №1/2001 г. и ТР № 1/2013 /, в които ясно и детайлно са очертани процесуалните правомощия на въззивния съд като инстанция по същество и процесуалните действия на състава на СГС по настоящия спор по никакъв начин не са в противоречие с тази задължителна практика на ВКС по въпроса за събиране и преценка на доказателствата и формиране на решаващата правораздавателна воля въз основа на тях. Следователно липсва основание за допускане до касация, както по т.3, така и по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения, съдът