Определение № 182 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 755/2018 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№35781/24.11.2017 г., подадена от М. И. К. от [населено място] против решение №1153/05.10.2017 г. по гр.д.№1816/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,г.о., VI-ти граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение №270/25.01.2017 г. по гр.д.№13522/2015 г. по описа Пловдивския районен съд, II-ри брачен състав, в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на М. И. К. против Г. С. С. по отношение на дните – 08.3. – рожденият ден на майката и 15.12. – рожденият ден на братчето А., в които определеният на бащата режим на лични контакти с детето да не се изпълнява и вместо това е постановено определеният на бащата режим на лични контакти с детето не следва да се изпълнява на 08.3. – рожденият ден на майката и на 1512.- рожденият ден на братчето А. – С., в които дни детето А. да се винаги при майката. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата обжалвана част – по отношение определения режим на лични контакти между бащата и детето и останалата отхвърлена част на насрещната претенция на майката. В касационната жалба и изложението към нея, освен въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се иска и допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предложение трето ГПК(нова, ДВ, бр.87 от 2017 г.). При наличие на такова искане и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно. С определение от 04.6.2018 г. по к.д.№10/2018 г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, К. съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, което налага спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по него. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.