Определение № 1773 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“ /ЗКПУ „Сокол.“, ЕИК 834024336 против решение № 150 от 30.05.2022 г. по гр.д.№ 114/2022 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено частично решение № 260044 от 28.04.2021 г., поправено с решение №260000/20.01.2022 г. по гр.д. №15/2020 год. на Районен съд Балчик и вместо това е уважен против кооперацията-касатор иск, предявен от Н. С. Д., М. Н. В. и М. Н. Д. на основание чл.124 ал.1 ГПК, във вр. с чл.52 ал.2 ЗКИР за две реални части от поземлен имот с идентификатор ***: 1./реална част с площ от 40 кв. м., заключена между координатите на гранични точки №№ 6, 7 и 8 по комбинирана скица на вещото лице, приложена на л.183 от гр.д.№15/2020 год. на БРС, неразделна част от настоящото решение и на 2./реална част с площ от 77 кв.м., заключена между координатите на гранични точки № 4, 5, 8, 7 и 6 по комбинирана скица на вещото лице, приложена на л.184 от гр.д. №15/2020 г. на БРС /погрешно посочен л. 183 в диспозитива на решението/, неразделна част от настоящото решение, придобити от тях по наследяване и договор от 10.10.2001 г., сключен с нот. акт № 174, т.4//2001 г. на службата по вписване при РС-Балчик, като част от купените от наследодателят на ищците парцели*** и ***от кв. ***по плана на „Стопански двор“, [населено място]. Със същото решение ЗКПУ „Сокол“ е осъдена да плати на ищците деловодни разноски в размер на 800 лв. В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, защото е постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗСПЗЗ относно това настъпва ли конститутивния ефект на решение на ПК, ако то не е подписано от членовете на състава и към него няма скица, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите за нищожност на решението на ПК, защото е представено само като принтирано копие от електронен регистър, за това, че ищците не се легитимират като собственици, защото и праводателят им не е бил собственик. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото в противоречие със съдебната практика е разрешен въпроса за значението на скицата към решението на ПК, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници, защото съдът не е обсъдил възраженията на касатора-ответник по иска за нищожност на решението на ПК, че имота на ответника е застроен, поради което не подлежи на реституция, че няма грешка, защото парцелите са образувани от един имот. Цитирани са решения, на които обжалваното решение противоречало. Направено е искане за допускане до касация и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди явна необоснованост на извода, че ищците се легитимират като собственици на парцели *** и ***, респективно на процесните реални части от по 40 кв.м. и 77 кв.м. и че са неправилно заснети в очертанията на ПИ с идентификатор ***. Ответниците по касация Н. С. Д., М. Н. В. и М. Н. Д. оспорват касационната жалба и допускането до касация защото петитума в исковата молба е за установяване право на собственост върху спорните идеални части към настоящия момент, решението на ПК е електронен документ, снет от регистър с база данни от ОСЗ и е официален документ, без значение е дали сградите в стопанския двор са били законно построени, защото извън необходимо прележащата земя към тях, останалият терен се реституира на правоимащите. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищците са наследници на Н. В. Д., починал на 17.10.2018 г. Той е купил от П. Г. Г. с н.а. № 174,т.4 от 10.10.2001 г. на СлВп. При РС-Балчик два имота: дворно място от 4120 кв.м., съставляващ парцел ***от кв. ***и дворно место от 4190 кв.м., съставляващо парцел *** от кв. ***по плана на „Стопански двор“ [населено място]. Видно от доказателствената част на нотариалния акт, праводателят се е легитимирал с решение 2027/09.11.2000 г. на Поземлената комисия и скици на имотите. Нотариалното дело е унищожено поради изтичане на пет годишния срок за съхранението му. По делото е изискана и представена от ОС „Земеделие“ разпечатка от това решение от статичен електронен регистър, официално заверено и копия от документи от преписката по възстановяване на собствеността. В ОСЗ се съхраняват решенията само в електронен вариант, а от наличните документи, ОСЗ не е могла да отговори на въпроса дали е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. По т.ІІ.1 от решението е видно, че е възстановен имот с площ 4,120 дка, съставляващ парцел ***по плана от 1951 г., а по р.ІІ, *** – имот с площ 4,190 дка, съставляващ парцел *** по кадастралния план, изработен 1996 г. И за двата имота са описани границите по регулационния план. На л. 16 от делото е представена скица на парцел *** и парцел ***от стопанския двор, която е послужила пред поземлената комисия, върху която са очертани възстановените имоти. Ответната кооперация е купила от държавата, чрез представител на Министъра на земеделието с договор от 26.09.1996 г., сключен на основание чл. 52, ал.8 ППЗСПЗЗ земя с площ от 18.714 дка, съставляваща парцел ***, кв.***по плана на [населено място], върху които има изградени трайни активи на бившето ТКЗС – сгради-зърноплощадка и кантар. Земята е купена като неолходимо прилежаща към тези сгради. Със заповед от 16.12.2014 г. на Кмета на Община гр. Балчик, е наредил на основание чл. 36 от ЗС и чл.36 ал.1-3 ЗОбС да се прекрати съсобствеността с ответната кооперация по отношение на поземлен имот с идентификатор ***по КК, съставляващ УПИ ***от кв. ***, целият с площ от 20 491 кв. м., като кооперацията изкупи частта на Общината, равняваща се на 1 777 кв. м. Сключен е договор за изкупуване на тази площ, вписан на 19.12.2014 г. и въз основа на него целия ПИ с идентификатор ***год. с площ от 20 493 кв. е записан на Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“. От СТЕ е установено, че 1951 г. е одобрен кадастравлен и регулационен план на [населено място] и парцели *** и ***от кв. ***са отредени за „сторански двор“, но няма данни за собственост по разписен лист. На 05.08.1996 г. е одобрено изменение на този план. Двата имота, описани в решението на ПК са включени в парцел *** от кв. ***без данни за собственост. На 11.10.1999 г., във вр. с възстановяване на земеделски земи в регулацията е одобрено изменение на регулационния план, като от парцел ***-общ са обособени три нови парцела – ***, с площ 5135 кв.м., ***с площ 2000 кв.м. и ***с площ 4215 кв.м. Никой от тях не съответства на възстановената собственост с цитираното решение. На 25.09.2014 г. е изменен плана, като са обединени квартали ***, ***и ***и са включени в кв. ***, като купените два имота от наследодателят на ищците попадат в парцел*** от кв. ***. Кадастралната карта е одобрена на 11.12.2003 г. и парцели *** и ***по нот. акт от 2001 г. са заснети в очертанията на ПИ с идентификатор ***. През 2006 г. е изменена КК, като от този имот ***и имоти ***, ***са обособени нови имоти. По отношение на държавата и общината за частите от парцели *** и ***попадащи в имот ***и други имоти, производството по първоначално предявения иск е прекратено. Висящо е само по отношение на частите от двата парцела по решението на ПК, купени от наследодателя на ищците ***и ***, попадащи в очертанията на ***, собственост на ответната кооперация. Вещото лице е установило, че парцел *** от кв. ***се застъпва с имот ***с 40 кв.м., заключени между т. 6,7,8 в скицата на л. 183 от делото на РС. За тази реална площ е уважен иска. Парцел ***по решението на ПК, предмет на нот. акт от 2000 г. съвпада със 77 кв.м., заключени между т. 4,5,8,7,6. От заключението на вещото лице, а и от свидетелските показания се установява, че имотите на страните не са оградени по имотните граници, а има ограда на друго место /при силозите/. Въззивният съд е приел, че решението на РС, в частта, с която е уважен иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР към миналия момент на изменението на кадастралната карта със заповед от 28.09.2011 г. и в която е уважен непредявен иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението на реални части от имотите подлежи на обезсилване, защото с този иск се установява правото на собственост към актуалния настоящ момент на предявяване на иска като се съобразяват всички юридически факти имащи значение за правото на собственост до приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. Прието е и че не се твърди и претендира и предаване на владението от ответника и не е предявен осъдителен иск. Поради това в тези части е обезсилено решението на РС и е прекратено производството по делото. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязла в сила. За да уважи иска против касатора за двете реални части от по 40 кв.м. и 77 кв.м., съдът е приел, че границите на имотите се определят от юридическият акт за придобиване правото на собственост, какъвто при възстановяване по ЗСПЗЗ е решението на ПК, с което се индивидуализира обекта на реституция и то има конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта. Посочил е, че на осн. чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ, на реституция подлежат земите в стопанските дворове на ТКЗС, които не са застроени и не съставляват необходимо прилежащи площи към сгради, възстановяването им се извършва в стари реални граници, но площта не е индивидуализиращ белег. Съдът е посочил, че е ноторно, че в ОСЗ не се съхраняват на книжен носител оригиналите на решенията на ПК и ОСЗ, а постановените решения са част от цифрова база данни на електронен носител. Тъй като ищците са правоприемници на купувач от реституиран собственик и на тях не може да се вмени в ущърб това, че не се съхраняват на книжен носител решенията на органа по реституция. Съдът се е позовал на нормата на ч. 165, ал.1 ГПК за да приеме, че щом може със свидетелски показания да се установява съдържанието на документ, който е унищожен не по вина на страната, на още по-голямо основание това може да стане с официален писмен документ, а официално заверен препис от документ има силата на официален документ, съгл. чл. 179, ал.2 ГПК, респективно надлежно извлечение от задължително водените регистри има доказателствена сила. За този извод, съдът се е позовал на практика на ВКС - решение № 85/14.07.2011 год. по гр. д.№ 635/2010 год. на ВКС, II г. о. определение № 521/22.10.2018 год. по гр.д.№ 1995/2018 год. на ВКС,ІІ г.о. Съдът е приел, че решение на бившата ПК, разпечатано от цифровата база данни на ОСЗ е годен електронен документ и също е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, когато е възпроизведен на хартиен носител, изхождащ от оторизиран държавен орган, изготвен в рамките на правомощията му, подписан и подпечатан от служител на службата. Такъв документ сочи на съществуване на решение по преписката с възпроизведеното съдържание и според него - на реституиране на земеделски имот в полза на определен правоимащ. Съдът е посочил, че по презумпция държавният орган с оглед законоустановените му функции добросъвестно е изпълнил задълженията си по въвеждане в регистъра на вярна информация относно подадените заявления за реституция и постановените по тях решения и поради това те са годен документ за възстановено право на собственост върху земеделски имоти, независимо че не носят подписи на членовете на колективния административен орган. Въз основа на тези мотиви, съдът е приел, че ищците са доказали, че са придобили правото на собственост на основание наследяване, договор за продажба от наследодателя им и реституция по ЗСПЗЗ на купените от него имоти от праводателя му. Имотите са били заявени, нанесени в действащият кадастрален и регулационен план през 1996 г. и 1999 г. Всички оспорвания на ответната кооперация, свързани с реституционната процедура са преценени за неоснователни. Предвид установеното от СТЕ и от показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че безспорно е установен пространствения обхват – граници и площ на имотите на страните, ненасянето на реституираните имоти, като самостоятелни поземлени имоти с граници и идентификатор по кадастралната карта на населеното място, респ. че спорните реални части са извън стопанския двор на кооперацията и зад неговата ограда, поставена не по имотната му граница, върху тях не е осъществявано владение - не се обработват, съставляват поляни, използвани свободно от населението за паша на добитък, както и че реални части от същите с площи от по 40 кв.м. и 77 кв.м. погрешно са заснети в границите на ПИ №***,чиято площ от 20 491 кв. м. кооперацията е закупила с договори от държавата и общината. С тези мотиви е уважен иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, като е установено правото на собственост към настоящия, а не към минал момент. Неоснователно е позоваването на основанието по чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК. Обжалваното решение не е недопустимо поради нередовност на исковата молба. В обстоятелствената й част е изложено основанието за придобиване на собствеността от ищците, включващо и правно релевантни факти за изменение правото на собственост след одобряване на КК. Формулираният петитум съдържа искане за установяване правото на собственост към настоящия момент. Тъй като твърдението в изложението не кореспондира на съдържанието на исковата молба, а решението е постановено съобразно формулираното искане и не е недопустимо, на първото наведено основание не се допуска касационно обжалване. На следващо место се иска допускане до касация поради противоречие със съдебната практика, но не е формулиран въпрос, по който обжалваното решение да й противоречи. За съда не съществува задължение да извлича правният въпрос, който е включен в предмета на спора и по който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Неформулирането на правен въпрос, по който се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК не обосновава общото основание за допускане до касация и е достатъчно да не се допусне касационно обжалване предвид приетото в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това съдът разглежда наведените основания за допускане до касация, преценявайки наличието на противоречие на обжалваното решение с цитираните от касатора решения. Твърди се противоречие със съдебната практика по въпроса за значението на скицата към решението на ПК, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници. Правен въпрос, свързан с настоящия казус не е зададен, но се твърди противоречие с решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134/2009 г. на ІІ гр.о. С това решение и много други се приема, че когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, които установяват индивидуализацията на заявения имот и релевантните за реституцията обстоятелства, която винаги е в съществуващи реални граници. Без противоречия се приема, че реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. По настоящото дело ищците са наследници на частен правоприемник на лице, което е купило двата реституирани имота. От съдържанието на нот. акт е видно, че за сделката от 10.10.2001 г. е представено решение и скица и с това е изпълнено особеното изискване на закона за легитимиране на прехвърлител на земеделски земи. На л. 16 от делото на РС е представена скица от регулационния план от 1996 г. на парцели *** и ***от кв. ***„стопански двор“, върху която има отметка от поземлената комисия „чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ“ и текст за площта на призната и възстановена земя на Г. П. Г.. Доказателствената част на нот. акт не е оспорен, а е официален свидетествуващ документ. Нотариалното дело е унищожено поради изтичане на срока за съхраняването му, т.е. не по вина на ищците. По делото е представено и извлечение от регистъра по чл. 16 ЗСПЗЗ на влезлите в сила решения на поземлената комисия – решението, цитирано в нот. акт с официална заверка и съпроводително писмо от ОС „Земеделие“. Предвид наличието на тези доказателства не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационен контрол по този въпрос. Касаторът се позовава на наличие на противоречива практика по въпроса има ли конститутивно действие решението на поземлената комисия, към което не е приложена заверена скица на имота. Наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата след изменението на чл. 280, ал.1 ГПК / ДВ бр. 86/2017 г./ не е основание за допускане до касация по чл. 2801 ал.1 т.2 ГПК. То се поглъща от основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В случая това основание не е налице, защото конститутивното действие на решението зависи от това при действието на коя редакция на закона е постановено и дали имота, подлежащ на реституция е достатъчно индивидуализиран като обект на собственост към настоящия момент. В случая предмет на реституция са два парцела по плана от 1951 г., който е актуален и към 1996 г. Парцелите са индивидуализирани освен със сигнатурата си и с граници в решението, а в скицата на л. 16 са изобразени и графично. Предвид необходимостта от конкретна преценка кога е издадено решението на ПК, как е описан имота в него, т.е. дали е индивидуализиран, не се касае за противоречива съдебна практика, а за конкретна преценка на доказателствата по конкретното дело. В този случай не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, допускането до касация по което се налага /в една от хипотезите/, за да се обобщи противоречива съдебна практика по приложението на правна норма или правен институт чрез тълкуване, а не за преценка на доказателства. На следващо место касатора твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията за нищожност на решението на ПК. Това твърдение не кореспондира на мотивите на решението. Напротив, подробно е обсъдено възражението, изложени са посочените по-горе мотиви, но е прието за неоснователно. Неуважаването на заявено възражение не е основание за допускане до касация. Твърди се противоречие с Решение № 151/24.10.2019 г. по гр.д.№ 3988/2018 г. на ВКС, І гр.о., по което е допуснато касационно обжалване по въпроса: има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение. С това решение е прието, че след като няма оригинално решение като административен акт, не е възможно да се издаде заверен препис от него „като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ.“ Актовете на органа по реституция по ЗСПЗЗ са административни и волеизявлението може да е само на книжен носител, постановено по определен от закона ред и подписано от членовете на органа и подпечатани с пачата й. Наличието на подписи е основен елемент на формата от значение за неговата валидност. Поради липса на тези реквизити документа, разпечатан от елетронна база данни няма доказателствена стойност. В случая не се касае за заверен препис от решение, тъй като е безспорно, че оригинали не се съдържат в ОС „Земеделие“. Издаден е препис от постановено вече решение, което се съдържа в регистъра по чл. 16 ЗСПЗЗ за постъпилите заявления по чл. 11 и за влезлите в сила решения по чл. 14 от този закон. Информацията на електронния носител представлява документ, когато е възпроизведена като буквени знаци, но сама по себе си тя не е административен акт. Затова въпроса и отговора, относими към административен акт не може да бъде пренесен към нея. Относно електронните документи е налице специална уредба в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване. От СТЕ и свидетелските показания се установява, че възстановените парцели *** и ***не са застроени, извън стопанския двор са, не са оградени към имота на касатора и представляват пасища, а това се отнася и за процесните реални части, поради което твърдението, че решението противоречи на съдебната практика по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, защото не е подлежал на реституция, не се подкрепя от данните по делото и не е основание за допускане до касационен контрол. Направено е искане за допускане до касация и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на решението поради явна необоснованост на извода, че ищците се легитимират като собственици на парцели *** и ***, респективно на процесните реални части от по 40 кв.м. и 77 кв.м. и че тези части са неправилно заснети в очертанията на ПИ с идентификатор ***. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Така в производството по селекция на касационните жалби, касационната инстанция не може да извършва преценка на доказателствата. Обосноваността на извода за наличие на активна материално правна легитимация на ищците може да се направи само при преценка на всички събрани доказателства, което в това производство не може да стане. Затова не може да се приеме, че е налице очевидна неправилност, произтичаща от мотивите на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост на извода за активната материално правна легитимация на ищците, поради което на това основание не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 пр. 2 и 3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация Н. С. Д. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1200 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение