Определение № 804 от 23.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Р. М. П., П. Х. Д. и С. Х. Д. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Ямбол решение № 139/06.03.2023 г. по в. гр. д. № 330/2021 г., с което е потвърдено решение № 260341/08.09.2021 г. на Районен съд – Ямбол, по гр. д. № 40/2020 г., и са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. М. П., С. Х. Д. и П. Х. Д. против Т. М. И. иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ жилище: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А“, т. 3, срещу предоставени от потребителя на прехвърлителя грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на настоящия договор, както и срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, лично или чрез трето лице, обективиран в нотариален акт № 176, том I, рег. № 1259, дело № 141 от 26.06.2019 г., както и евентуален иск по чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/. „При отказ на прехвърлителя по договор за гледане и издръжка да приема престацията в натура на приобретателя, последният счита ли се за изправна по договора страна, когато не е предоставил парично изпълнение в пълен размер?“; 2/. „Длъжен ли е кредиторът да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи)?“; 3/. „Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да изложи мотиви относно всички възражения на страните по спора, като обсъди наведените в тази насока събрани доказателства?“; 4/. „Следва ли съдът да обоснове изводите си по съществото на спора, въз основа на произволно избрани доказателства и следва ли да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други?“; 5/. „Следва ли свидетелските показания на адвоката, упълномощен от купувача за изготвяне на проекта за нотариален акт и съдействие при сключване на сделка за разпореждане с недвижим имот и на лицето, с което живее на семейни начала да се кредитира от съда при условията на чл. 172 ГПК?“; 6/. „Представлява ли изпълнение на „задължението за гледане и издръжка“ по алеаторен договор за гледане и издръжка извършването на услуги, осигуряването на превоз, закупуването на храна, консумативи и лекарства от приобретателя на имота срещу заплащането им от прехвърлителя /кредитора/?“.Обосновава и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по следнтите въпроси: 1/. „Представлява ли изпълнението на „задължението за гледане и издръжка“ по алеаторен договор за гледане и издръжка, суми престирани след смъртта на прехвърлителя?“; 2/. „Престирането на суми, многократно по-малки от пълния паричен еквивалент на дължимата издръжка могат ли да се приемат за пълно изпълнение по алеаторен договор за гледане и издръжка?; 3/. „Подлежи ли на разваляне договора за прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, когато прехвърлителят поради преклонна възраст не е възприел значението /съдържанието/ на клаузата, че по отношение на него са престирани грижи за минало време, до датата на сключване на договора? Приема ли се в този случай, че грижите и издръжка до датата на сключването му са вече престирани и те са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени, поради което последният не може да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД?“; 4/. „Допустимо ли е съдът да кредитира свидетелски показания на заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК, без да ги цени с оглед на всички други доказателства по делото?“. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението. С писмения си отговор ответникът по касацията Т. М. И., излага становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Окръжен съд – Ямбол е установил, че с нотариален акт № 176, том II рег. № 141/26.06.2019 г. на нотариус с рег. № 169 на НК, С. Н. А. е прехвърлила на ответника Т. М. И. процесния недвижим имот срещу предоставени от приобретателя на прехвърлителя грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на този договор, както и срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, лично или чрез трето лице. Приел е, че в този случай договорът е единен, като грижите и издръжка до датата на сключването му са вече дадени и те са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени и по отношение на тях прехвърлителят не може да разваля договора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Намерил е, че длъжникът по процесния договор е доказал по делото, че е изпълнявал задълженията си по договора да дава ежедневно и непрекъснато грижи и гледане на прехвърлителя до 18.12.2019 г. като след тази дата е престирал на прехвърлителя - кредитор С. А. парични средства, тъй като същата неоснователно е отказвала да приеме изпълнение от негова страна. Изложил е съображения, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора, но неоказването на съдействие от страна на кредитора, обаче не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. Прието е, че в случая длъжникът при неоказване съдействие от прехвърлителя да изпълни задължението си за гледане и грижи, го е трансформирал в парично. Решаващият съд е счел, че от показанията на свидетелите Д. Д. и А. Д.- съседи на С. А., незаинтересовани, и сочещи факти, на които са станали преки свидетели, се установяват непосредствените грижи, които ответникът е полагал за А. през 2019 г., както и че в последните месеци роднините на А. не го пускали при нея. Посочил е, че свид. Д. М., последователно описва преките грижи, които ответникът и тя, докато са й взели ключа, са полагали за С. А.. Отчел е обстоятелствата, че на 23.12.2019 г. ответникът е сезирал прокуратурата за това, че на три пъти не е бил допускан в жилището, като след отказа за образуване на наказателно производство, ответникът предявил срещу С. А. иск по чл. 97 във вр. с чл. 95 от ЗЗД за трансформация на задължението за издръжка по алеаторния договор в паричен еквивалент на 16.01.2020 г. Прието е за установено по делото, че след 18.12.2019 г. ответникът сам е започнал да изплаща чрез пощенски записи парични средства на А., като по този начин е изпълнявал задълженията си по договора. При тези съображения въззивният съд е намерил, че ответникът е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор до 18.12.2019 г. като е полагал грижи за прехвърлителката, носил й е храна, лекарства, продукти, медицински грижи и др., от които е имала нужда, както лично, така и чрез свид. Д. М., като този начин на предоставяне на грижи е бил уговорен между страните. По иска за унищожаване на договора поради грешка в предмета, решаващият съд е посочил, че от самия нотариален акт се установява, че С. А. е прехвърлила на ответника Т. И. процесния недвижим имот в [населено място], срещу предоставени от приобретателя на прехвърлителя грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на този договор, както и срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, лично или чрез трето лице. Приел е, че нотариалният акт има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл. 179 ГПК. Констатирано е, че волята на прехвърлителката по процесния договор се установява също от показанията на свидетеля адв. А. Т., изготвил договора и присъствал на сделката при сключването й от нотариуса, който установява, че прехвърлителката С. А. е била напълно наясно със съдържанието на договора и последиците от него, че волята й е била да прехвърли имота, именно защото ответникът от 10 години се грижи за нея и тя го чувства като син, като се надява и в бъдеще да го прави. При тези данни въззивният съд е намерил за неоснователен и предявеният иск за унищожаване на договора поради грешка в предмета по чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на касаторите за допускане на касационно обжалване по формулираните първи и втори въпроса. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, като с обжалваното решение съдът е приел, че неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника по договора за издръжка и гледане от поетите с него задължения, като за да е изправна страна, той трябва да продължи изпълнението и да престира в пари. Намерил е, че в настоящия случай длъжникът при неоказване на съдействие от прехвърлителя да изпълни задължението си за гледане и грижи, го е трансформирал в парично. Даденото от съда разрешение е съобразено изцяло с трайната практика на ВКС, съгласно която правото на приобретателя по алеаторния договор да поиска трансформация на натуралното си задължение за издръжка и гледане в паричния му еквивалент, възниква при неоправдано неприемане или липса на съдействие от страна на кредитора – прехвърлител за изпълнението на задължението за грижи и издръжка, като длъжникът – приобретател е длъжен да трансформира задължението си в парично сам без да изчаква решението на съда по трансформацията. Касаторите извеждат въпросите от поддържаното от тях становище, че по делото е налице частично изпълнение на задължението на приобретателя по договора, каквото въззивният съд не е установил в обжалваното решение. Ето защо и настоящият съдебен състав, счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по обобщения въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани, относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Процесуалноправният въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според установената практика основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Общите доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поставените от касационните жалбоподатели въпроси на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така формулираните от касаторите въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили и правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая, въззивният съд не е излагал мотиви за изпълнение на задължението за издръжка и гледане срещу заплащане от прехвърлителя или за изплащане на суми, многократно по- малки от пълния паричен еквивалент на дължимата издръжка, както и престирането на такива суми след смъртта на прехвърлителя. Напротив, след преценка на свидетелските показания е приел, че ответникът е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор до 18.12.2019 г., като е полагал грижи за прехвърлителката, носил й е храна, лекарства, продукти, медицински грижи и др., от които е имала нужда, като този начин на предоставяне на грижи е бил уговорен между страните. Изложени са мотиви, че след 18.12.2019 г. ответникът сам е трансформирал задълженията си в парични, тъй като А. не е оказала необходимото съдействие за изпълнение на задължението и се е поставила в забава да приеме изпълнение на договора от страна на ответника. Поддържаната от касационните жалбоподатели липса на пълно изпълнение на задължението за издръжка и гледане, е свързана с правилността на изводите във въззивното решение, по която настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. При липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се поддържа от касаторите. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. По смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 139/06.03.2023 г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по в. гр. д. № 330/2021 г. С оглед изхода на спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Т. М. И. направените и в настоящото касационно производство разноски за адв. възнаграждение в размер на 1200 лева. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,