Определение № 2194 от 07.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1522/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Мима Г. М. от [населено място] - чрез пълномощник адв. С. Ч., срещу определение № 180 от 15.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 154/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото определение е потвърдено определение № 544 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 199/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство, образувано по пр. пр. № 1680/2023 г. на Окръжна прокуратура - Сливен. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се оплакване, че въззивният съд неправилно е приел за осъществени предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, без да съобрази, че задължителна за гражданския съд е само влязлата в сила присъда на наказателния съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, не и крайният акт на прокуратурата или мнението за обвинение на разследващия полицай по повод на деянието, от което са произлезли подлежащите на обезщетяване вреди. Излагат се доводи, че за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е необходимо деянието на застрахования водач (делинквент) да покрива фактическия състав на престъпление по НК, а е достатъчно да съставлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, който може да бъде установен и в хода на производството за разглеждане на предявения от увреденото лице иск по чл.432 КЗ/чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Според жалбоподателката, спирането на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при наличие на процесуална възможност деликтната отговорност на застрахования водач да бъде установена от гражданския съд, разглеждащ иска по чл.432 КЗ, накърнява правото й на бързо уреждане на претенцията за обезщетение, гарантирано от Директива 2000/ 26/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 г. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с доводи за очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, и с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД със седалище в [населено място] оспорва наличието на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на частната касационна жалба, по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК чрез пълномощник адв. П. В.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Производството по гр. д. № 199/2024 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба на Мима Г. М., с която е предявен осъдителен иск срещу ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на сумата 200 000 лв. - част от вземане с общ размер 250 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на нейната дъщеря С. М., настъпила при пътно - транспортно произшествие на 27.09.2023 г. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че произшествието е причинено виновно и противоправно от лицето Господин З. Г. при управление на товарен автомобил Мерцедес 1224 Л, рег. [рег.номер на МПС], че по повод на произшествието е образувано досъдебно производство, което е на етап разследване, и че към момента на инцидента за автомобила е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев инс“ АД. Първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство по пр. пр. 1680/2023 г. на ОП - Сливен, след като е установил, че досъдебното производство е образувано по повод на увреждащото ПТП и че в хода на разследването посоченият в исковата молба делинквент Господин З. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, предл.1 вр. ал.1, б.“в“, предл.1 вр. чл.342, ал.1 НК. Сезиран с частна жалба от ищцата, Апелативен съд - Бургас е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на делото. За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд е изходил от разбирането, че предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, са налице при висящо досъдебно наказателно производство, по което като обвиняем е привлечен посоченият от ищеца делинквент и има идентичност по отношение на деянието, от което са произлезли твърдените от пострадалия вреди, противоправността и вината на дееца. Предвид установения от първоинстанционния съд факт, че посоченият от ищцата делинквент Господин З. Г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 471/2021 г. по описа на РУ на МВР - Нова З., пр. пр. № 1680/2023 г. по описа на ОП - Сливен, за престъпление, покриващо фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че производството по иска на увреденото лице подлежи на спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационното обжалване с доводи за очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според практиката на ВКС, за да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, въззивният съдебен акт - решение или определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и за съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд, респ. за законосъобразност на извършените съд процесуални действия; Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1 - т.3 ГПК. В случая очевидната неправилност е аргументирана с доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, въпреки възможността за установяване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД в хода на гражданското дело за обезщетяване на вредите от пътно - транспортното произшествие, като не е изложил мотиви кое фактическо твърдение от исковата молба не може да бъде установено със способите на гражданския процес. Поддържаните доводи не насочват към квалифицираната форма на неправилност, уредена в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а и въз основа на мотивите съставът на ВКС не преценява обжалваното определение като очевидно неправилно, поради което няма основание то да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е заявено във връзка със следните въпроси, които според частната жалбоподателка са значими за изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (определение № 450/06.11.2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г. на II т. о., определение № 733/11.11.2013 г. по ч. гр .д. № 6790/2013 г. на IV г. о., определение № 150/29.03.2021 г. по ч. т. д.№ 461/2021 г. на I т. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на І т. о.): „ 1. Основание за спиране на гражданското производство по иск правно основание чл.432, ал.1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза; 2. Винаги ли при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК; 3. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза; 4. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление; От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК“. Първите два въпроса отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и разрешаването им е обусловило извода на съда за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ до приключване с влязъл в сила акт на образуваното по повод на увреждащото ПТП наказателно производство (в досъдебна фаза) с привличане на посочения в исковата молба делинквент като обвиняем за извършено престъпление по НК. Въпросите по т.3 и т.4 са общи и не кореспондират с конкретен решаващ извод на въззивния съд, което е достатъчно да се отрече характеристиката им на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното определение по поставените в т.1 и т.2 въпроси не може да се допусне, тъй като противно на твърденията на жалбоподателката, при разрешаването им въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. В цитираните определения, както и в множество други служебно известни на съдебния състав актове на ВКС (определение № 60274/21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г. на І т. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на І т. о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., определение № 150/29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на І т. о., определение № 857/08.04.2024 г. по ч. т. д. № 450/2024 г., определение № 185/28.04.2022 г. по ч. т. д. № 745/2022 г. на ІІ т. о. и др.), е прието, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ; С оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - когато наказателното производство е в съдебна фаза; Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В актовете на ВКС е разяснено, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ. Относимо към поставените в изложението въпроси е и разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., че до приключване на наказателното производство срещу делинквента гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182, б.”д” ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007 г.; Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, след като е приел, че изходът на образуваното по повод на инцидента досъдебно наказателно производство, по което посоченият в исковата молба делинквент е привлечен като обвиняем, ще е от значение за изхода на производството по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ поради наличието на пълно тъждество между деянието, неговата противоправност и личността на дееца - от една страна, и последиците по чл.300 ГПК за гражданския съд в случай на евентуална присъда срещу делинквента - от друга. За разлика от хипотезите, разгледани в цитираните от частната жалбоподателка определения, в които досъдебното производство е било водено срещу неизвестен извършител, в конкретния случай делинквентът е бил привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство, което е мотивирало въззивния съд да приеме, че спорът за обезщетяване на вредите подлежи на спиране до приключване на наказателното производство. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е постановил определението си в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,