Определение № 1569 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. А. против решение № 57 от 11.04.2023 г. по гр.д.№ 45/2023 г. на Окръжен съд-Разград, с което е отменено решение № 815/ 16. 12. 2022 г. по гр. д. № 1542/ 22 г. на Разградския районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, че Ц. И. Т. е собственик на основание частична трансформация на лични средства на осн. чл. 23, ал.2 СК на 13 500/16 000 ид.ч. от купен по време на брака им с нот. акт № 81, т. IV, рег. № 6041 от 13.12.2002 г. на нотариус, рег. № 312, недвижим имот: жилище с идентификатор ***по КК, представляващо апартамент № ***в[жк], вх. В, ет. 4, находящ се на [улица] [населено място], състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84, 56 кв.м., заедно с избено помещение № ***с площ 3,53 кв. м. и 4, 09 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Отхвърлен е иска до пълния предявен размер за пълна трансформация. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за имуществени отношения между съпрузи по отменения и сега действащия СК, нарушения на процесуалните правила поради непълен и неправилен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите на съда от събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, като счита, че по въпросите, въззивното решение не противоречи на съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 26. 08. 2001 г. и е прекратен с развод с влязло в сила на 15.07.2022 г. решение № 417/21. 06. 2022 г. по гр. д. № 498/ 2022 г. на РС Разград. До 2004 г. те са били студенти в [населено място] и са живели в студентско общежитие. През периода 27. 03. 2002 г. до 10. 09. 20002 г. съпругът е бил на студентска бригада в Англия, от където е получил и спестил трудово възнаграждение 4960 GBP, които внесъл по сметка в „ОББ“ АД на 27. 09. 2002 г. На 04.12.2002 г. от тази сметка са прехвърлени, преизчислени в лева 4450 паунда, т.е. 13 625, 90 лв. Ищецът е изтеглил от тази сума 13 500 лева на същата дата - 04. 12. 2002 г. На 13.12.2002 г. е купен с н.а. № 81, т. IV, рег. № 6041, дело № 516/2002 г. на нотариус, рег. № 312, от двамата съпрузи процесния апартамент за 16 000 лв., за която сума в нотариалния акт е записано, че е изплатена напълно и в брой от купувачите на продавачите. В нотариалния акт е записано, че имота се придобива по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ. Ищецът твърди, че продажната цена е изпратена с изтеглената сума от 13 500 лева, а останалата част от 2500 лв. е придобита от дарение на сватбата. В писмения отговор, ответницата твърди, че част от продажната цена в размер на 5 000 лв е дарена от нейните родители, но не е претендирала частична трансформация в своя полза. Не е предявявала и иск по чл. 21, ал.4 СК за изключване приноса на ищеца. РС е отхвърлил иска за пълна и частична трансформация, позовавайки се на съдебна практика, която е отречена с приетото ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Въззивната инстанция е отменила решението и е уважила иска за частична трансформация, като е приела, че полученото трудово възнаграждение от ищеца в Англия по време на студентската бригада, внесено по негова банкова сметка е негова лична собственост и е основание за признаване на частична трансформация на тази сума в право на собственост за съответната идеална част от процесния апартамент. Съдът е прпиел, че съпругата не е имала принос, защото към момента на студентската бригада съпрузите са живели в студентско общежитие, а двете деца от брака: Ц., род. на 18. 06. 2003 г. и В., род. на 24. 07. 2011 г. са родени по-късно. За останалата част от платената цена, съдът е приел, че не е доказано трансформиране на дарени лични негови средства. Съдът констатира, че един от поставените материално правни въпроси е: следва ли при спор за трансформация, ищецът да доказва правното основание за придобиване на паричните средства по негов личен влог. Видно от фактите по делото и приетото от съда в мотивите на обжалваното решение, този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изхода от него. С разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 19.10.2022 г. по предложение, направено на основание чл. 292 ГПК с Определение № 96 от 09.06.2022 г. по гр.д.№ 4571/2021 г. от състав на ІІ гр. о. на ВКС, е образувано и е висящо тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ Въпросът е относим към разрешаване на настоящия спор, поради което и на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателен акт по висящото тълкувателно дело, настоящото производство следва да се спре. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение