Определение № 599 от 27.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 602/2023 г.

за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Университет за национално и световно стопанство, [населено място], срещу определение №374/08.02.2023г. по в.ч.гр.д. № 274/2023г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав, с което, след отмяна на определение №266113/22.11.2022г. по т.д. №548/2021г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, е изменено постановеното по делото решение №260612/03.10.2022г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на „Галчев инженеринг“ ООД сумата от 35 826,25 лв., представляваща заплатена държавна такса. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че непосочването на претендираната държавна такса в списъка за разноски по чл.80 от ГПК е пречка страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че направеното в открито съдебно заседание искане за присъждане на разноски касае всички разноски по делото, а не само тези, посочени в списъка по чл.80 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: 1/ Невключването на разход в списъка с разноски по чл.80 от ГПК пречка ли е страната да иска изменение на решението в частта му за разноските, касаещо именно претенция този разход, който не е част от посочените в списъка, да бъде включен в осъдителния диспозитив на решението?; 2/ Проявената небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, има ли за последица той да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските и да иска изменение на решението в частта му за разноските?; 3/ Списъкът с разноски лимитира ли претенцията на страната, претендираща разноски, до посочените видове и размери разноски и ограничава ли съдебният състав относно рамките, в които следва да се произнесе по въпросите, свързани с разноските, или по друг начин казано – в производството по чл.248 от ГПК проверката на съда ограничена ли е до исканията, заявени в списъка? Поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 515/20.09.2011г. по ч.гр.д. №419/2011г. на ВКС, IV г.о., определение № 25/11.01.2011г. по ч.гр.д. № 2/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 60224/07.12.2021г. по т.д. № 1603/2020г. на ВКС, I т.о., определение №167/02.03.2012г. по ч.т.д. №119/2012г. на ВКС, I т.о., определение №546/16.10.2015г. по ч.т.д. №2014/2015г. на ВКС, I т.о. и определение №141/14.03.2011г. по ч.гр.д. №120/2011г. на ВКС, IV г.о. Поддържа още наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в процесуалноправни нарушения, свързани с приложението на основополагащите правила на чл.80 вр. чл.248 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Галчев инженеринг“ ООД, [населено място], оспорва същата. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като по първите два въпроса липсва произнасяне от въззивния съд, а по третия въпрос обжалваното определение не е в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа още, че не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да отмени първоинстанционното определение и да измени решението в частта за разноските, въззивният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Галчев инженеринг“ ООД има право да претендира направените по делото разноски, с оглед уважаването на исковете му срещу Университет за национално и световно стопанство. Съобразил е съдържанието на исковата молба и молбата от 12.07.2022г. за увеличение размера на предявения иск и е приел, че ищецът е претендирал присъждането на всички разноски, които е направил по делото и за които има представени писмени доказателства. Намерил е, че такова искане е направено и в съдебно заседание, като е акцентирал, че страната не е направила изявление, че претендира разноските, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, а всички разноски по делото. Въззивният съд е изложил съображения, че пропускът да бъде включен направен разход в списъка за разноски не лишава страната от правото да иска изменение в срока за обжалване и да претендира неговото присъждане, като съдът не би нарушил диспозитивното начало, присъждайки тези разноски, доколкото е сезиран с надлежно искане от ищеца. Изтъкнал е, че представеният от страната списък за разноски е документ, обуславящ допустимостта на заявеното впоследствие искане по реда на чл.248 от ГПК, но не обвързва по задължителен начин съда, че на присъждане подлежат само посочените в него разноски. Изтъкнал е още, че ако страната е направила искане за разноски, но не е представила списък по чл.80 от ГПК, съдът следва да съобрази всички доказателства по делото, които установяват направените от нея разноски. Заключил е, че липсата на списък лишава страната от възможността да иска изменение на решението в частта за разноските, но не и да претендира присъждането на всички разноски, за които има представени доказателства по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касационен жалбоподател въпроси се явяват относими към предмета на спора, като по тях е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Определението за изменение на постановеното по делото първоинстанционо решение в частта за разноските, е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касационния жалбоподател определение № 167/02.03.2012г. по ч.т.д. № 119/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение №546/16.10.2015г. по ч.т.д. №2014/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., както и в служебно известните на настоящия съдебен състав определение №732 от 19.11.2014г. по ч. т. д. №3233/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 21 от 20.01.2016г. по т. д. №1011/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В същите се приема, че списъкът по чл.80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/. В този смисъл е и определение №47/11.03.2021г. по гр.д. №2827/2019г. на ВКС, ГК, IІ г.о., съгласно което дори и страната да е представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред съответната инстанция. Настоящият състав напълно възприема даденото разрешение в цитираната практика на ВКС. С оглед на това приема, че въззивният съд неправилно е изменил постановеното по т.д. №548/2021г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, решение №260612/03.10.2022г. в частта за разноските, като частният жалбоподател Университет за национално и световно стопанство, [населено място] е осъден да заплати на „Галчев инженеринг“ ООД допълнително сумата от 35 826,25 лв., представляваща заплатена държавна такса. Производството по делото се е развило в една инстанция, като в списъка по чл.80 от ГПК страната е посочила определен размер на претендираната държавна такса и съдът е присъдил разноските за такса в поискания размер. Независимо от причината, на която се дължи, посочването в списъка по чл.80 от ГПК на по – нисък размер от реално извършения разход изключва възможността за изменение на решението, при положение, че присъденият размер на разноските съвпада изцяло с поискания в списъка. Този извод не се променя от доводите на ответника по частната касационна жалба за техническа грешка в изписването на размера на претендираната държавна такса. Следва да се отбележи, че цитираната от ответника по касация практика относно техническите грешки в списъка по чл.80 от ГПК, касае случаи, в които грешката е установима от съдържанието на самия списък /например неправилно посочване на общата сума на направените разноски при правилно посочване на размера на всяка от тях/. Другите две цитирани в отговора на частната касационна жалба определения касаят хипотези на пропуск да бъде включен в списък на разноските разход, направен при разглеждане на делото в друга инстанция, респективно във фазата на заповедното производство. При промяна на резултата от спора в по – горна инстанция съдът следва да измени и присъдените разноски в предходните инстанции, като обстоятелството, че в някоя от тези инстанции не е представен списък по чл.80 от ГПК, не изключва възможността разноските да бъдат присъдени. Настоящият случай не попада сред разгледаните в цитираните определения хипотези, защото не касае допусната техническа грешка в сумирането на посочените в списъка разноски или преразглеждане на размера на разноските при извършване на инстанционен контрол. Поради това обжалваното въззивно определение, следва да бъде отменено, а подадената от „Галчев инженеринг“ ООД молба по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд