Определение № 2538 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, и „Позитив България“ ЕООД, чрез пълномощника им адв. Г. Г., срещу решение № 911 от 28. 06. 2022 г., поправено с решение № 1209 от 04. 10. 2022 г., и двете постановени по гр. д. № 2812/2021 г. на ОС – Пловдив, с което е потвърдено решение № 758 от 29. 02. 2020 г. по гр. д. № 3968/2017 г. на РС – Пловдив, 10 състав, в частта, с която е признато за установено, по предявения от М. С. Т. и А. С. Т., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, наследницата им С. Т. Б., против Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“ и „Позитив България“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“ и „Позитив България“ ЕООД не са собственици на 744/6891 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 7100 кв.м., с административен адрес [населено място], район „Ю.“, [улица], както и в частта, с която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 195 от 08. 06. 2007 г., том II, рег. № 5488, дело № 371/2007г. по описа на нотариус Н. Х.-С.. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: на чл. 294 ГПК – несъобразяване с указанията по прилагането на процесуалния закон, дадени с отменителното решение на ВКС и незачитане силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявен от същите ищци срещу същите ответници иск по чл. 108 ЗС за реална част от 744 кв.м. (включваща застроена площ и незастроена около сградите) площ от процесния имот; незачитане на доказателствената сила на издадения по реда на чл. 587 ГПК, в полза на църквата, констативен нотариален акт по обстоятeлствена проверка. Поддържа се и допуснато нарушение на материалния закон – на чл. 59 ЗТСУ /отм./, според която норма забраната за придобиване по давност на реална част от парцел се отнася само за дворищнорегулационни парцели. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата С. Т. Б., чрез пълномощниците й адв. В. Р. Г. и адв. Г. Я. К., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Исковото производство е образувано по предявен от М. С. Т. и А. С. Т., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, наследницата им по закон С. Т. Б., против Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“ и „Позитив България“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, за приемане за установено между страните по делото, че Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, и „Позитив България“ ЕООД не са собственици на 744/6891 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 7100 кв.м., с административен адрес [населено място], район „Ю.“, [улица], Ищците твърдят, че са собственици на имота на основание наследяване на Л. С. Т. и С. И. Т., отчуждаването му през 1975 г. със заповеди по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ /отм./, реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Твърдят, че с решение, влязло в сила 2005 г., е частично уважен и частично отхвърлен предявен от М. и А. С. Т. против Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, иск по чл. 108 ЗС, за реална част от 1370 кв.м. от имот пл. № ***, целият от 6891 кв.м., по-конкретно: искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за 744 кв.м. застроена и незастроена (около сградите) площ и уважен за останалата част от 626 кв.м. от оградената площ от 1370 кв.м. Независимо от това решение, след постановяването му Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, се е снабдила с констативен нотариален акт за сградите и за 744/6891 идеални части от процесния поземлен имот, след което ги апортирала в капитала на „Християнски живот“ ООД, преобразувано в ЕООД и преименувано на „Позитив България“ ЕООД. Иска се да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на 744/6891 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място]. Ответникът Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е направил възражение за недопустимост на исковете, тъй като спорът за собственост е разрешен с влязло в сила решение. Направено е и възражение за придобиване по давност на процесния имот, чрез упражнявано владение от 1983 г. до предявяване на иска. Третото лице помагач на ищците Община Пловдив поддържа основателност на иска по съображения, че процесните сгради са общинска собственост и са били предоставени под наем на евангелската църква, която е упражнявала фактическата власт като държател, а не като владелец. С решение № 758 от 29. 02. 2020 г. по гр. д. № 3968/2017 г. на ПРС отрицателният установителен иск е бил уважен. С решение № 260256 от 20. 10. 2020 г. по гр. д. № 1595/2020 г. на ПОС първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и исковото производство прекратено по съображения, че спорът за собственост е разрешен с влязло в сила съдебно решение. С решение № 60136 от 27. 10. 2021 г. по гр. д. № 1390/2021 г. на ВКС, 2 г.о., въззивното решение е потвърдено в частта, с която е прекратено, като недопустимо, исковото производство в частта му, касаеща отрицателния установителен иск за реалната част от 744 кв.м., включваща застроена площ и незастроена площ около сградите. В останалата прекратителна част въззивното решение е отменено и делото е върнато на окръжния съд за разглеждане по същество на отрицателния установителен иск за 744/6891 ид.ч. от поземления имот от друг състав на същия съд. Прието е, че за ищците е налице правен интерес да отрекат правата на ответника върху 744/6891 ид.ч. от поземления имот, тъй като след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС същият се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за 744/6891 ид.ч. от правото на собственост върху целия поземлен имот. При новото разглеждане на делото съставът на въззивния съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за 744/6891 идеални части следва да бъде разгледан по същество, в какъвто смисъл са указанията, дадени с отменителното решение на ВКС. Съдът е приел за установено, че ищците са наследници на Л. С. Т., от която през 1975 г. били отчуждени, със заповеди по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ /отм./, дворно място от 6800 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова сграда, като наследодателката е обезщетена парично. За отчуждения имот е бил съставен акт за държавна собственост № 146/1979 г., в който е посочено, че имотът е предаден за оперативно управление на РНС – район „Христо Ботев“ – Първи ремонтен район - Пловдив. Впоследствие, със заповед № 416/ 21.05.1983 г., имотът е предаден за стопанисване и управление на ОНС - Пловдив. Установено е, от събраните гласни и писмени доказателства (показанията на свидетелите А. Г., К. Г., разрешение за строеж № 124/20.04.1983 г., издадено на ОНС-гр. Пловдив, протокол за строителна линия, писмо на ОбНС от 7.04.1983 г., решение № 315/18.12.1981 г., писмо от 9.10.1981 г. и справки за платен наем), че процесният имот бил отдаден под наем на Евангелска петдесятна църква "Светлина на света", гр. Пловдив, на основание чл. 30 от Закона за наемните отношения /отм./, за обособяване на нов молитвен дом, тъй като старият, който се намирал на [улица], бил отчужден. Съществувалите през 1975 г. в имота сгради са били разрушени и на тяхно място са били изградени, през 1983 г., намиращите се понастоящем в имота сграда-молитвен дом на Евангелска петдесятна църква "Светлина на света" и постройки на допълващо застрояване. Строителството е извършено законно, на основание строително разрешение за основен ремонт, преустройство и пристрояване на съществуваща сграда и дадена строителна линия. Разрешението за строеж било издадено на името на ОНС – Пловдив. Новото строителство било проектирано и извършено със средства на евангелската църква, както и със средства и труд на нейни членове. Понастоящем църквата разполагала и с друг молитвен дом, намиращ се на [улица], построен преди около десет години, но в процесния молитвен дом също се извършват богослужения. Евангелската петдесятна църква е заплащала на ОбНС, респ. на Община - Пловдив наем за ползването на процесния имот до 2000 г. включително. През 1991 г., с писмо до общината, Евангелска петдесятна църква е заявила желание да закупи процесния имот, предоставен й за ползване по реда на чл. 30 ЗНО. С решение по гр. д. № 2263/1993 г. на ОС – Пловдив е отменен отказът на кмета на Община – Пловдив и е отменено отчуждаването на имот пл. № ***, а с квитанция № 914/27. 06. 1993 г. полученото за отчуждения имот парично обезщетение е било възстановено, с което собствеността върху имота е възстановена на ищците по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Възстановеният имот е нанесен като имот пл. № ***в кадастралния план на[жк]. На 19.04.1995 г. ръководството на църквата е изпратило до Община Пловдив писмо, с което заявило, че като наемател на процесния имот и във връзка с реституцията му, желае да бъде уведомено каква част от имота не е деактувана като държавна собственост, както и да се определи размерът на наема, който ще следва занапред да се заплаща на общината. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Г. е приета идентичност между отчуждения имот, реституирания имот и процесния имот. Налице е влязло в сила решение от 13. 01. 2003 г. по гр. д. № 202/2001 г. на ОС – Пловдив, частично отменено и частично потвърдено с решение № 185 от 03. 05. 2004 г. по в. гр. д. № 494/2003 г. на АС – Пловдив, оставено в сила с решение № 1145 от 29. 04. 2005 г. по гр. д. № 2638/2004 г. на ВКС, 4 г.о., постановено по предявен от А. С. Т. и М. С. Т. против Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част от 1370 кв.м. от имот пл. № ***по кадастралния план на [населено място], целият от 6891 кв.м., ведно с построените в него сгради: масивна сграда-храм и постройки на допълващо застрояване. Ползваното от църквата място, с площ от 1370 кв.м. застроено и незастроено, е било оградено. Искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за сградите и за реална част от 744 кв.м., включваща застроена със сградите и незастроена около сградите прилежаща площ, а за останалите 626 кв.м. от претендираните 1370 кв.м. искът по чл. 108 ЗС е бил уважен (първоинстанционното решение, уважаващо иска за цялата площ от 1370 кв.в., е било оставено в сила за площта от 626 кв.м.). В мотивите към решенията е прието, че относно постройките не е налице реституция, тъй като те не са съществували към момента на отчуждаването, а са били изградени след отчуждаването на имота и са станали държавна собственост по приращение, впоследствие трансформирана в общинска. След реституцията е възникнала суперфициарна собственост върху сградите, като площта от 446 кв. м. извън застроената им площ е необходима за тяхното ползване прилежаща площ. Ползваното от църквата място е оградено и е с площ от 1370 кв.м. Няколко години след влизане в сила на това решение, с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 195/08. 06. 2007 г. по описа на нотариус Н. Х.-С., Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гл. Пловдив, е призната за собственик по давност на 744/6891 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Ю.“, [улица], съставляващ поземлен имот пл. № ***, с площ от 6891 кв.м., ведно с построените в този имот масивна сграда – храм със застроена площ 169 кв. м. и постройки от допълващо застрояване с площи 61 кв. м. и 38 кв. м. Този имот е апортиран в капитала на "Християнски живот" ООД, преобразувано в ЕООД и преименувано на „Позитив България“ ЕООД. Съгласно предвижданията на ПУП – ПРЗ на[жк], върху поземлен имот с идентификатор ***следва да бъдат изградени обекти на публичната инфраструктура – улица, велоалея и озеленени пространства. При тези данни въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици на 744/6891 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 7100 кв.м., който имот е съставлявал имот пл. № ***, с площ от 6891 кв.м. по кадастралния план на града, е допустим по съображенията, изложени в отменителното решение на ВКС. По същество въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния от фактическа и правна страна, като е изложил и собствени такива. Приел е, че отрицателният установителен иск за 744/6891 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***е основателен. Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив не е придобила по давност 744/6891 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Ю.“, [улица], съставляващ поземлен имот пл. № ***, с площ от 6891 кв.м., ведно с построените в този имот масивна сграда – храм и постройки от допълващо застрояване. Сградите са построени след отчуждаване на имота в полза на държавата и са били придобити от държавата по приращение. Собствеността върху сградите, ведно с прилежащата към тях площ, не е реституирана на ищците по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и е останала държавна собственост, трансформирана впоследствие в общинска. Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, е била държател, не владелец на сградите – молитвен дом и постройки на допълващо застрояване, както и на прилежащата им площ, тъй като е ползвала същите на облигационно основание - договори за наем, сключени първоначално с държавата, а след това с общината. Направила е и искане до общината за придобиване на собствеността върху имота на основание покупко-продажба, което няма данни, нито се твърди да е било уважено. Не е доказано държането да е преобърнато във владение, чрез демонстриране намерение за своене спрямо собственика на имота. Следва да се добави, че по делото няма данни за упражнявана фактическа власт от ответника върху имота извън заградената от църквата площ от 1360 кв.м. от процесния имот с идентификатор ***по одобрените КККР на [населено място], целият с площ от 7100 кв.м. В изложението по чл. 284, ал.2, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/. Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС и следва ли да зачете процесуалните действия, произтичащи от постановеното отменително решение, при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК. 2/. Може ли чрез владение на реално определена част от имот, нерегулиран с дворищнорегулационен план, която реална част отговаря на изискванията на устройствения закон за самостоятелен обект, но не е нанесена като такъв в кадастралната карта, да се придобие идеална част от целия недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, тъй като не съществува вероятност същото да е недопустимо. Искът е разгледан по същество в изпълнение на указанията по приложение на процесуалния закон, дадени с отменителното решение на ВКС. Искът по чл. 108 ЗС е имал за предмет материалноправния спор собственици ли са ищците М. и А. С. Т. на реална част от 1070 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] на заявеното основание (наследство и реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), а предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск има за предмет материалноправния спор собственици ли са ответниците на 744/6891 ид.ч. от целия поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 7100 кв.м., на заявеното от тях основание (придобивна давност). Независимо, че за 1070 кв.м. от имота (оградената от църквата реална част) исковите производства се припокриват и, че със сила на пресъдено нещо са отречени правата на ищците върху сградите и върху 744 кв.м. от имота (застроена и незастроена прилежаща площ към сградите), а за останалите незастроени 626 кв.м. от оградената площ искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, то правният интерес от разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора собственици ли са ответниците на 744/6891 ид.ч. от целия поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 7100 кв.м., е обоснован с факта, че няколко години след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС ответникът се е позовал на осъществен след това нов правопораждащ факт - изтекла след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС придобивна давност и се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеални части и то от целия имот от 7100 кв.м. На следващо място, съгласно формирана с решения по чл. 290 ГПК практика на ВКС, постановката на т. 1 от ТР № 8/27. 11. 13г. по т.д. № 8/12г. на ОСГТК, съгласно която при недоказване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, производството по отрицателния установителен иск се прекратява като недопустимо, не важи в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които включват притежание на самото спорно право, което се отрича да е на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и обуславя основателността, а не допустимостта на иска (решение № 13 от 12. 03. 2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 9 от 10. 02. 2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, 2 г.о.). Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд, в изпълнение на указанията по приложението на процесуалния закон, дадени с отменителното решение на ВКС, е разгледал по същество отрицателния установителен иск за 744/6891 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Приел е същия за допустим и е преценил основателността му. Дали изводите на въззивния съд, касаещи съществото на спора, са обосновани и съответни на материалния закон е от значение при преценка правилността на решението, а извършването на проверка на правилността на въззивното решение във фазата по чл. 288 ГПК от касационното производство е недопустимо. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва ако същият бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория поставен въпрос. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело. Въпросът дали чрез владение на реална част от поземлен имот, отговаряща на изискванията за площ и лице на урегулиран поземлен имот, се придобива тази реална част от имота или се придобива идеална част от целия имот с числител владяната площ и знаменател площта на целия имот, би бил от значение ако по делото бе доказано църквата да е владяла реална част от имота. В случая е установено, че Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив, е упражнявала фактическа власт върху 1370 кв.м. от процесния имот и построените в тази част сгради – молитвен храм и спомагателни постройки в качеството си на държател, а не на владелец на имота. Фактическата власт е установена на облигационно основание – наемно правоотношение, възникнало по реда на чл. 27-чл. 35 ЗНО /отм./ и няма данни държането да е преобърнато във владение чрез демонстриране промяна в намерението на държателя (да свои имота) към собственика на същия. Напротив, църквата е плащала наем за ползвания имот и дори е искала да й бъде разрешено изкупуването му. След като отговорът на въпроса не би бил от значение за изхода на конкретното дело, то същият не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че въпросът е свързан с приложението на чл. 200 ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., във връзка с която норма има формирана богата практика на ВКС и според която в коментираната от касатора хипотеза се придобива владяната реална част от поземления имот, отговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, а не идеална дробна част от цялата площ на имота с числител площта на владяната реална част и знаменател площта на целия имот. По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, жалбоподателите Евангелска петдесятна църква „Светлина на света“, гр. Пловдив и „Позитив България“ ЕООД ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата С. Т. Б. общо сумата 2000 лв. (по 1000 лв. всеки от тях) разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че във въззивното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната очевидна фактическа грешка – приета е основателност на отрицателния установителен иск за 744/6891 ид.ч. от поземления имот, а е потвърдена отмяна на издадения в полза на църквата констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка изцяло (и за построените в имота сгради, които не са предмет на делото). Така допуснатата грешка следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение