Определение № 157 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 689/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 121 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. К., чрез адв. Ц. срещу определение № 702/18.12.2019 г. по ч. гр. д. № 878/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С последното е потвърдено определение № 3242 от 11.11.2019 г. по гр. д. № 4449/2019 г. на Районен съд - Пазарджик, с което производството по делото е прекратено, поради липса на местна подсъдност и същото е изпратено на Софийски районен съд. В жалбата се прави оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното определение и се иска отмяната му. Ответното по частна касационна жалба застрахователно дружество не е подало отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че касаторът е претендирал от ответното дружество заплащане на обезщетение по застрахователен договор в резултат на възникнало застрахователно събитие – две злополуки. Посочил е, че ищецът е предявил претенцията си в качеството му на физическо лице и никъде в исковата молба не е посочил, че процесните злополуки са трудови или са възникнали в резултат на упражняване на дейността му като едноличен търговец. Установено е също, че липсват твърдения и за мястото на възникване на злополуката – т.е. на увреждането, като извършената справка в НБД - Население е удостоверила, че както настоящият, така и постоянният адрес на ищеца се намира в [населено място]. Развити са мотиви, че с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на исковете за обезщетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застрахователя изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник - юридическо лице се предявяват по неговото седалище. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК - съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, седалището му, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие. Изразено е разбирането, че правото на избор принадлежи на ищеца, а възражение за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Посочено, че нормата на чл. 119, ал.3 ГПК не урежда право на избор за съда - да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл. 115 ГПК в зависимост от поведението на ответника, а предоставя самостоятелно право на съда служебно да съобрази приложимата местна подсъдност на спора и при констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, да приеме, че изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен и да изпрати делото на местно компетентния съд. Второинстанционният съд е посочил, че без правно значение за спора по частната жалба са фактите, че ищецът упражнява дейност като едноличния търговец, чието седалище и адрес на управление е в пределите на Пазарджишка област, както и че адвокатът му бил от [населено място]. С оглед на тези решаващи съображения е прието, че при липса на изложени твърдения за мястото на възникване на застрахователното събитие, изборът на съд от страна на ищеца не е правилно упражнен и местно компетентен да разгледа повдигнатия спор е СРС, последицата от което е прекратяване на производството по делото пред сезирания съд и изпращането му на СРС, по компетентност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи да са осъществени предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния обуславящ изхода на делото въпрос: „В понятието „увредено лице“ по смисъла на чл. 115, ал. 2 ГПК попадат ли и лицата, претендиращи обезщетение от застраховател като страна по сключени застрахователни договори, извън тези по риска „гражданска отговорност?“. Поддържа се, че поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, както и че по него липсва формирана практика на ВКС, предвид извършеното близко във времето законодателно изменение на разпоредбата. При извършената проверка за допустимост на настоящото касационно производство ВКС, състав на трето гражданско отделение, намира следното. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК определенията по въззивни дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване поради материален интерес под прага от 5 000 лв. – за граждански дела и 20 000 лв. - за търговски дела, също са изключени от касационен контрол. В случая ищецът претендира заплащане на две застрахователни обезщетения за настъпили две събития (злополуки), които твърди да са покрити от действащ с ответника застрахователен договор по този риск в процесния период. Размерът на заявените две вземания възлиза на 950 лв. - по едната претенция и 550 лв. – по другата. При тази цена на исковете за парично вземане – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваното определение на въззивната инстанция е изключено от касационен контрол, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като попада в неговия обхват (без оглед на обстоятелството дали делото е гражданско или търговско). В обобщение, частната касационна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,