Определение № 2458 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1725/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от ищеца по делото „Дженерали Застраховане“ АД, чрез адв. Д. Х., частна касационна жалба срещу Определение № 343 от 09.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 289/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 90 от 29.01.2024г. / неправилно вместо 2024г., в акта е изписано 2021г./, постановено по гр.д. №1/2023г. на РС- [населено място]. С първоинстанционното определение е оставено без разглеждане искането на ищеца, заявено в частна жалба от 1.11.2023г., за изменение на постановеното от районния съд Решение № 226 от 21.08.2023г. в частта за разноските, присъдени на третото лице Агенция „Пътна инфрастуктура“, Областо пътно управление – София. В частната жалба са изложени съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и задължителна тълкувателна съдебна практика, довели до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Оплакванията на частния касатор се основават на твърдението за игнориране от първоинстанционния съд на императивната разпоредба на чл.78,т.10 ГПК, в разрез на която са присъдени разноски на третото лице помагач, на което при това е присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.8 ГПК, въпреки че страната е представлявана от юрисконсулт. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на правомощията си да следи служебно за правилността на обжалваното определение, съгласно ТР № 6/2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС, не е изпълнил задължението си да следи за правилното прилагане на закона. Като значими за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите: 1.Задължителни ли са указанията на ВКС във формираната тълкувателна практика, които трябва да спази въззивният съд при разглеждане на делото и може ли въззивният съд да откаже изпълнението им? 2.Какви са последиците за правния мир от стабилизиране на съдебен акт, произнесен в нарушение на императивна правна норма? Частният касатор се позовава и на критерия по чл.280, ал.1,т.1 ГПК без да формулира конкретни въпроси. Ответникът Агенция „Пътна инфрастуктура“, Областо пътно управление – София представя отговор, с който оспорва основателността на частната касационна жалба. Не са изложени съображения по приложното поле на касационното обжалване. Ответникът [община] не заявява становище. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. От своя страна разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК гласи, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай предмет на обжалване пред ВКС е определение на Софийския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, постановено в производство по чл.248 ГПК. Основното производство, по което е било образувано делото пред районния съд, е по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът [община] дължи на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 2 723.77 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Следователно, независимо от преценката дали делото е търговско или гражданко, цената на иска от 2 723.77 лв. е под законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК и по двете категории дела. По аргумент от чл.274, ал.4 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК, обжалваното определение на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено постановеното в производство по чл.248 ГПК определение на РС- [населено място], не подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо подадената частна касационна жалба срещу това определение следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение