Определение № 81 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 103/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – Емил А. А., [населено място] срещу определение № 396/18.11.14г., постановено по т.д.№ 3229/14г. от ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 173/26.06.14г. по в.т.д.№ 102/14г. на Великотърновския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците Н. Г. М. и Р. М. Б., [населено място] не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на І т.о. е приел, че въззвното решение не подлежи на касационно обжалване, като постановено по обективно и пасивно субективно съединени искове за заплащане на стойността на разходите, необходими за поправката на некачествено извършени СМР, всеки един от които е с цена под 10000 лв. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. В случая делото е търговско, тъй като предявените права произтичат от търговска сделка, а цената на всеки един от предявените искове е определена съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, предвид на субективното съединяване на исковете на двамата ищци. Исковете са предявени първоначално в общ размер от двамата ищци, но предвид на приетото обикновено другарство между тях в процеса и липсата на активна солидарност по правоотношението са разгледани при условията на разделност и кумулативно субективно съединение в размери от по 9997.68 лв. По тези съображения определението следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд