Определение № 374 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4800/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Ц. П. К., действаща чрез адв. К., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Пазарджик решение № 48/21.06.2021г. по гр.д. № 364/2021г., с което е потвъдил решение № 260073/26.02.2021 г. на РС- Пазарджик, постановено по гр.д. № 4431/19г., с което е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материални язакон. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С писмения си отговор П. А. К. изразява становище за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за основателност на касационната жалба. С писмения си отговор ответникът по касацията „ББР“ ЕАД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си ОС-Пазарджик е приел, че по делото е безспорно качеството на кредитор на ищецът и качеството на длъжник на П. К., действащ като поръчител по договор за кредит, по отношение на който съдебната практика по задължителен начин е приела приложимост на защитата чрез иск по чл.135 ЗЗД. Изложил е и че ответницата Ц.К. е оспорила единствено знанието за увреждане, с твърдение, че не е знаела за възникване на задължението, както към момента на сключване на договора за поръчителство, когато е била непълнолетна, така и към момента на извършване на сделката, както и че нейният баща също не е знаел, че към момента на договора за покупко- продажба е налице неизпълнение на договора за кредит от кредитополучателя. Приел е че тези й съображения са несъстоятелни, тъй като длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, поради което и без значение било дали поръчителят е уведомен за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като качеството му на длъжник е възникнало с подписването на договора за поръчителство. Жалбоподателката- ответницата К. не била ангажирала и доказателства, с който да обори презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, като разпитаният по делото свидетел е заявил, че знае за сделката, но не знае: кой е инициатор на сделката, дали К. е знаела за сключените от баща й сделки, както и защо баща й е сключил процесната сделка и дали Ц. К. е платила продажната й цена. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпроса „От кой момент възниква задължението на поръчителя?“, отговорът, на който въпрос твърди, че има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Решаването на този въпрос е от значение за изхода на делото, като отговаря на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществено заявеното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не са наведени доводи, водещи до извода за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не съставлява такъв довод лаконичното отбелязване, че по мнение на жалбоподателя отговорността на поръчителя към кредитора се поражда от момента, в който настъпи пълна или частична изискуемост на вземането на кредитора към основния длъжник, като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване. Наред с това на поставения въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че характеристиките на отговорността на поръчителя- самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиарност, обуславят извода, че със самото сключване на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора, което също изключва наличие на основание по поставения в тази връзка общ въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „В кои случаи следва да се счита оборена презумпцията за знание по чл.135, ал. 2 ЗЗД?“, по отношение на който се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В случая от мотивите на обжалваното решение не се установява наличието на очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Съображенията на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда, по своята същност представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче настоящият съд може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 48 от 21.06.2021 г. на ОС- Пазарджик, 1 гр. състав, постановено по в.гр.д.№ 364/2021 г. С оглед изхода на спора, Ц. К. следва да бъде осъдена на осн. чл.78, ал.8 ГПК да заплати на „ББР“ ЕАД сумата от 100лв.- юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,