Определение № 1046 от 15.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2661/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.П. В. касационна жалба на ответника Г. П. срещу решение № 524 от 31.05.2022г. по възз.гр.д. № 2214/2022г. на ОС - Бургас за потвърждаване на решение № 261205/22.11.2021г. по гр.д.№ 464/2020г. на РС - Бургас в частта, с която по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е установено оспореното вземане на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД по отношение на Г. П.-Н. в заповедното производство по ч.гр.д.№ 8589/2019г. на РС - Бургас за размера от 2875.48лв., представляващо /част от/ стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за вреди от настъпилото на 30.06.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението на 08.10.2019г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.На тях е основано искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната част.Заявени са искане за присъждане на разноски пред трите инстанции и евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по формулираните три правни въпроса. С подадения чрез адв.М. В. писмен отговор „ДЗИ - Общо застраховане“ АД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и насрещна касационна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД срещу решение № 524 от 31.05.2022г. по възз.гр.д. № 2214/2022г. на ОС - Бургас в частта, с която, след частична отмяна на решение № 261205/22.11.2021г. по гр.д.№ 464/2020г. на РС - Бургас, искът е отхвърлен за размера над 2875.48лв. до 5750.95лв., представляващо/ част от/ стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за вреди от настъпилото на 30.06.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението на 08.10.2019г. до окончателното изплащане. В насрещната касационна жалба са релевирани касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, на които е основано искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната част.Направено е и искане за присъждане на разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е на основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените три правни въпроса.Наред с това, е поддържано и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност С подадения чрез адв.П. В. писмен отговор Г.П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на насрещната касационна жалба. Съставът на Търговска колегия, І т.о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното: С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.02.2022г. по тълк. д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се различават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото; Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид, делото е гражданско, а ако за спорните материални правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредените в Част трета на Търговския закон сделки, делото е търговско; Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ГПК, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. В случая с обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на оспорено вземане, с правно основание чл.410, ал.1, т .1 КЗ, за размера над 2875.48лв. до 5750.95лв., а в останалата част за размера от 2875.48лв. първоинстанционното решение е потвърдено С оглед постановките на Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.02.2022г. по тълк. д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело. Очертаният в мотивите към решението спорен предмет на делото разкрива, че претенцията за заплащане на претендираната парична сума е във връзка с предшестващ възникването на спора договор за застраховка. В основанието на претендираното суброгационно право е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено на основание сключения застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ.Следователно, спорът е функционално обвързан с търговска сделка, което му придава белезите на търговски и предполага квалифициране на делото като търговско. Цената на предявения иск от 5750.95лв. не надхвърля законодателно определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. Поради всичко изложено, касационната жалба следва да се остави без разглеждане. На осн. чл.287, ал.4 ГПК, без разглеждане се оставя и насрещната касационна жалба. Така мотивиран, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл.287, ал.4 ГПК, съставът на ТК, I т.о.,: