Определение № 5923 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 559/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1251 от 31.10.2023 г. по в. гр. д. № 1362/2023 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 260032 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 11688/2020 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по предявения от „Д. енерджи“ ЕООД срещу „Евро Енерджи Болкан“ ООД иск по чл.90, ал.1, пр.1, вр. чл.88 ЗКИР, че в Служба по вписванията при Районен съд-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх. рег. № 1016, акт № 79, том IV, и с което е било отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти – ищецът „Д. енерджи“ ЕООД е собственик на ПИ 026100 по КВС на [населено място], [община], а ответникът „Евро Енерджи Болкан“ ООД е собственик на ПИ [№]. Двата имота са предназначени за производство на ел.енергия, като за имота на ответника има разрешение за ползване от 22.05.2012 г. на фотоволтаична електроцентрала. На 27.06.2019 г. в Служба по вписванията при Елховския районен съд е вписан договор с нотариална заверка на подписите № 2011/18.03.2009 г. за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Сервитутът е учреден в полза на имота на ответника „Евро Енерджи Болкан“ ООД и тежи върху имота на ищеца „Д. енерджи“ ЕООД.

Прието е, че според съдебно-техническата експертиза при учредяване на процесния сервитут не е проведена процедурата, предвидена в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Проведена е процедура в съответствие с изискванията на ЗУТ, без да е съобразена с изискванията на ЗЕ. Има и издадена заповед № РД 342/03.06.2009 г. на кмета на [община], с която се учредява право да се прокара електропровод съобразно одобрения ПУП /парцеларен план/. Тази заповед е издадена на основание чл.193 ЗУТ. Изграденият електропровод се явява част от електроенергийната система на страната, свързана с производството и преноса на електрическа енергия, и представлява част от техническата инфраструктура. Самият поземлен имот, за който се учредява процесният сервитут, е с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че в конкретния случай няма еднократно изплатено обезщетение, а е посочен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура.

От правна страна въззивният съд се е позовал на отделни алинеи на чл.64 ЗЕ и практика на ВКС по прилагането им. Посочил е, че съгласно чл.64, ал.1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути; че съгласно чл.64, ал.2 ЗЕ сервитут е правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие; че сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 ЗЕ; че по аргумент на противното от чл.67, ал.2 ЗЕ когато сервитутът засяга имоти, които не са публична собственост, той възниква след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл.64, ал.6 ЗЕ. Въззивният със се е позовал и на определение № 2 от 02.01.2021 г. по гр. дело № 3541/2020 година на ВКС, съгласно което сервитутите по чл.64, ал.2 ЗЕ се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, а отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64, ал.2 ЗЕ и прокарването им се извършва по реда на чл.193 ЗУТ, доколкото съгласно § 5, т.31 ДР на ЗУТ техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването. Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т. е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Поради това, когато за присъединяването на потребител към вече съществуваща обща мрежа за електроснабдяване е необходимо прокарване на отклонение в частен интерес, е допустимо правото на прокарване на отклонението през чужд имот да се учредява доброволно, т. е. при постигане на съгласие между енергопреносното/електроразпределителното дружество и собственика на имота.

Прието е, че в случая е неприложима нормата на чл.193 ЗУТ, тъй като не са налице предвидените от закона изисквания за това. В случая ЗЕ се явява специален и е било необходимо да се стъпи на разпоредбата на чл.64 ЗЕ, за да възникне сервитутното право. Съдът се е позовал на експертизата по делото, съгласно която за процесния енергиен обект не е проведена предвидената в Закона за енергетиката процедура, а неправилно е проведена такава по ЗУТ. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ. Отсъства и дължимото еднократно изплатено обезщетение, а е посочен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура. Макар и според въззивния съд това заключение да съдържа в себе си повече правни изводи, то дава основание да се приемат фактическите констатации в него – липсата на процедура за изготвяне на ПУП и липсата на еднократно обезщетение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Евро Енерджи Болкан“ ООД.

Жалбоподателят счита, че с иска по чл.90 ЗКИР не се установява валидността на сделката, която вписаният акт материализира, защото вписването не е елемент от фактическия състав на сключването й, а и защото основанията за нищожност и унищожаемост на сделките са различни. Твърди, че в имотите на страните и в съседен имот на трето лице – „Минев солар“ ООД, съществуват електроцентрали, генериращи ток ниско напрежение – 0,4 кV, и се присъединяват към БКТП /бетонен комплектен трансформаторен пост/, построен в имота на третото лице, откъдето общата енергия се изнася към ЕВН. Имотът на жалбоподателя нямал нищо общо с линия 20 кV. За изграждането на фотоволтаичната централа в имота му имало влязъл в сила ПУП. Счита, че редакцията на чл.64 ЗЕ към 2009 г., когато са изградени сервитутните съоръжения, не забранява учредяването на сервитути по договорен път.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Всеки от трите иска по чл.90 ЗКИР, съединен с искане по чл.88 ЗКИР, е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес; налице ли е правен интерес от негова страна, без да сочи нарушени и/или нереализирани права и процесуално допустим ли е предявеният иск;

2. С този иск установява ли се нищожност или унищожаемост на сделка, която вписаният акт материализира; вписването елемент ли е от фактическия състав на сделката;

3. Кой е предметът на исковете по чл.90, вр. чл.88 ЗКИР – установяване на недопустимост и недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство, или неговото заличаване;

4. Допустимо ли е учредяването на сервитути по чл.64 ЗЕ във форма на описания по-горе договор, съгласно редакцията на закона към датата на сключване на договора и подлежат ли на вписване сервитути за ползване на изградените съоръжения на техническата инфраструктура; подлежат ли на отбелязване в кадастъра в качеството им на „зони на ограничения върху поземлените имоти“ по смисъла на § 1, т.20 ДР на ЗКИР / чл.2, ал.2, т.4, чл.32, б.“б“ ЗКИР/ и съгласно Правилника за вписванията;

5. Допустимо ли е сервитути по ЗЕ да се уговарят с безвъзмездна сделка между съсобственици на два съседни имота, служещ и господстващ, които са и енергийни предприятия по смисъла на § 1, т.24 ЗЕ, през които се прокарва кабел ниско ел.напрежение, както и да се уговаря правото на безвъзмездно ползване – отказ от получаване на обезщетение от титуляра на имота по смисъла на ЗЕ; какво е правното значение на отказа от получаване на обезщетение от титуляра на имота спрямо трети лица, включително и по отношение на ползвателя;

6. Намира ли приложение текстът на чл.64, ал.8, изр.2 ЗЕ към процесния случай, в който съоръженията за присъединяване са изградени преди влизане в сила на цитирания законов текст;

7. Изключва ли редакцията на чл.64 ЗЕ /редакция към ДВ, бр.36/04.04.2008 г./, действаща към момента на изграждане на съоръженията /2009 г./ възможността за договорно уреждане на сервитутни права за такива съоръжения, или съществува законова възможност за договорно уреждане на сервитутните права във връзка с изградени към 2009 г. съоръжения и енергийни предприятия по смисъла на § 1, т.24 ЗЕ, как тя се отнася към действащата редакция на чл.64, ал.4 ЗЕ;

8. Предпоставките за възникване на сервитутите преди изменението на чл.64 ЗЕ от 2012 г., какъвто е договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., с начина им на възникване – по силата на закона, както е отграничено спрямо сервитутите по чл.193 ЗУТ в мотивите на ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, като задължение, което подлежи на отбелязване в кадастъра, в качеството на „зони на ограничения върху поземлените имоти“ по смисъла на чл. 34, ал.1, вр. § 1, т.20 ДР на ЗКИР / чл.2, ал.2, т.4, чл.32, б.“б“ ЗКИР/ в полза на енергийните предприятия, които се вписват в имотния регистър при условията и по реда на ЗКИР, а до откриване на производство по създаване на имотен регистър – по реда на ПВп, като направеното вписване противоречи на закона и на ПВп.

Жалбоподателят счита, че по въпроси по т.4-т.8 въззивното решение противоречи на практиката на ВКС - ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 22 от 23.09.2021 г. по т.д. № 2925/2019 г. на ВКС, I-во т.о. и определение № 521/08.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2339/2021 г. на ВКС, I-во г.о. В касационната жалба се позовава и на определение № 304 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2821/2013 г., I г. о.

Ответникът в производството „Д. енерджи“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС, тъй като жалбоподателят не е обосновал основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По същество се позовава на писмото на нотариус Ж. Р., че според извършената справка в регистъра от 2019 г. не е удостоверявала подписи или други действия, касаещи договор за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и че в архива й не е открит Акт № 79, т.IV, вх. рег. № 1076/27.06.2019 г. на СВ-Е.. Излага подробни мотиви по всеки един от поставените въпроси.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по неоценяем иск, което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

По първите три въпроса има практика на ВКС, поради което по тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така в определение № 304 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2821/2013 г., I г. о., е прието, че всеки от трите иска по чл.90 ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес, който е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск и за тази предпоставка съдът следи служебно. Прието е също, че предмет на иска е само вписването, т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР, действали към момента на извършването му. С този иск не се установява нищожност, или унищожаемост на сделка, която вписаният акт материализира, защото вписването не е елемент от фактическия състав по сключването й, а и защото основанията за нищожност и унищожаемост на сделки са различни. Заличаването на вписването или изменението му има значение за противопоставимостта на акта - губи се редът и предимството на вписването, което чл.113 ЗС дава. Тези разяснения са допълнени с определение № 511 от 7.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2133/2021 г., II г. о., в което се приема, че целта на иска по чл.90 ЗКИР е съдебното решение по него да легитимира ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл.90, ал.2 ЗКИР, което да може да иска заличаването на вписването. Едва след успешно провеждане на иска по чл.90 ЗКИР ищецът, който не е страна в охранителното производство по вписването, ще може да поиска заличаване на вписването, като по това му искане вече ще бъде компетентен да се произнесе съдията по вписванията от службата по вписванията, по местонахождението на имота. Също и в определение № 154 от 20.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2015 г., II т. о., е прието, че вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.90 ЗКИР е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Когато е вписан акт /нотариална покана за прекратяване на договор за аренда/, в която нотариалното удостоверяване е нищожно, извършеното вписване също е нищожно. Заличаването на нищожното /недействително/ или недопустимо вписване, или на вписаното несъществуващо обстоятелство, представлява последица от уважаването на иска по чл.537, ал.2 ГПК.

Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика на ВКС, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочените актове на ВКС следва да се разбират в смисъл, че когато искът има за предмет установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, съдът се произнася в мотивите си по валидността на вписаното обстоятелство / договор, покана за прекратяване на договор/. Ако установи порок, водещ до нищожност, съдът в диспозитива приема за установено, че е вписано несъществуващо обстоятелство, а не прогласява нищожността на вписания акт. По същия начин в настоящия случай в обжалваното въззивно решение съдът е изследвал в мотивите дали е налице порок на вписания договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх. рег. № 1016, акт № 79, том IV, а в диспозитива е приел несъществуване на вписаното обстоятелство /посочения договор/. Правният интерес от този иск пък в случая произтича от възможността ищецът „Добрев Енерджи“ ЕООД, който не е страна в охранителното производство по вписването, да иска заличаване на вписването при уважаване на иска, тъй като вписаният сервитут тежи върху неговия имот.

Останалите пет въпроса най-общо касаят съотношението между текстовете на чл.193 ЗУТ и чл.64 ЗЕ. По тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за преценка правилността на извода на съда, че в процесния случай изискванията за присъединяване на енергийното предприятие на жалбоподателя „Евро Енерджи Болкан“ ООД към енергийната система на страната посредством електропровод, преминаващ през имота на ответника по касация „Добрев енерджи“ ЕООД, не са спазени, при наличието на договор по чл.193 ЗУТ между собствениците на господстващия и служещия имот. При произнасянето по същество следва да се прецени съотношението между чл.193 ЗУТ и чл.64 ЗЕ от гледна точка на това в чия полза се учредяват двата вида сервитути и дали изискването на чл.64 ЗЕ се прилага при изграждане на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,