Определение № 2430 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. В. против решение № 417/19.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 929/2025 г. от състав на Окръжен съд – Хасково. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е изменил режима на лични контакти на детето на страните с бащата, доколкото упражняването на родителските права по отношение на детето се осъществява от майката. Съдът е приел, че в интерес на детето Ц. е тя да се отглежда и възпитава с по-широк контакт с баща си, тъй като по делото безспорно е установено, че и двамата родители имат възможност и му осигуряват необходимите грижи, детето вече е ученик, а с порастването му следва по-широка роля да заеме и неупражняващият родителските права родител, като желание в тази насока от негова страна е налице. Съдът е посочил, че режимът на контакти на детето с бащата следва да бъде разширен. Прието е, че следва бащата да има право да взима детето при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за личните му празници и всяка сряда от седмицата от 17,00 до 19,00 часа, доколкото е установено, че детето не посещава извънкласни дейности и не са налице други обстоятелства от обективен характер, които да препятстват контактите в средата на работната седмица. По отношение на изразеното съгласие от страна на майката за вземането на детето извън постановения режим на лични отношения писмено в присъствието на поне един свидетел от съдът е счел за прекомерно и необосновано. За неоснователна е приета въззивната жалба против Решение № 206/12.09.2025 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Съдът е посочил, че фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. В случая съдът е приел, че съдът е допуснал очевидно несъответствие, постановявайки личните контакти в тази част да се осъществява всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 17,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, поради което е прието, че правилно фактическата грешка е отстранена от първоинстанционния съд. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се процесуалноправен въпрос, следва ли при постановяването на решението си, съдът да извърши преценка на всички доказателства и да посочи кои от тях приема и кои не. По отношение на събраните по делото свидетелски показания, съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да е преповторил дадените показания, но е обосновал своите изводи въз основа както на събраните по делото свидетелски показания, така и въз основа на останалите по делото доказателства, като в това отношение не се е отклонил от трайната практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос, посочена и от касатора в настоящото производство. Съдът изрично е посочил, че при определянето на режима на лични отношения с бащата се е ръководил от преценката му относно интереса на детето, като тази негова преценка не е в отклонение от практиката на ВКС, съгласно която именно интереса на детето е водещ при този вид правоотношения. Прието е, че в първоинстанционното решение е допуснато противоречие между мотиви и диспозитив относно деня на взимането на детето от бащата, поради което правилно тази грешка и отстранена от съда по реда на чл.247 ГПК. Сочения въпрос относно възможността да се изменя решението по този ред не е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на обжалването, като с оглед изхода на спора пред ВКС, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 400 /четиристотин/ евро, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС