Определение № 50209 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1437/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Гаранционен фонд, [населено място], против решение № 61/02.03.2022г. по в. гр. д. № № 964/2021г. на Окръжен съд – Плевен в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260022/07.09.202г. по гр.дело № 663/2020г. на Районен съд – Червен бряг, Гаранционният фонд е осъден на основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ, вр.чл. 558 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на И. И. К. против сума в размер на 15 000 лева - обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2019г. в [населено място] бряг по вина на водач на л. а. „АУДИ-А8“, с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020г. /датата на постановения отказ от ответника/ до окончателното изплащане на сумата. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, необосновано е и противоречи на трайната практика на ВКС, обективирана в: решение № 9/04.02.2022г. по т. д. № 185/2021г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 3/28.01.2022г. по т. д. № 121/2021г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 60154/20.01.2022г. по т. д. № 1071/2020г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 60143/01.12.2021г. по т. д. № 1796/2020г. на 1 - во т. о. на ВКС, решение № 60106/01.11.2021г. по т. д. № 1571/2020г. на 1 - во т.о. на ВКС и решение № 60023/02.08.2021г. по т. д. № 2956/2019г. на 2 - ро т.о. на ВКС. Счита, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението съобразно обществено - икономическите условия в страната. В тази връзка намира, че обезщетение в размер на 5 000 лева репарира напълно нанесените на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че въззивната инстанция е подценила факта, че състоянието на ищеца, вследствие получените травми, не е тежко и не е довело до психически стрес, емоционален срив, социална изолираност, тревога и безпокойство, което не е взето предвид при определяне размера на обезщетението. Приетият от съда за справедлив размер не кореспондирал с установената по делото фактическа обстановка и със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и с практиката по чл. 290 от ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД - решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на II т.о. и др. Претендират се направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева за настоящата и за втората инстанция. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Какви са критериите, които следва да се съблюдават за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт?; 2/ Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, И. И. К., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Твърди се, че съдът правилно е възприел изложеното в приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, както и свидетелските показания на майката на ищеца. От тях съдът е направил обоснован извод за дължимостта на обезщетение в размер на 15 000 лева, което с оглед уврежданията е справедливо за репариране на неимуществените вреди. Съдът е коментирал всички събрани по делото доказателства и определеното обезщетение кореспондира с установената по делото фактическа обстановка, което кореспондира със задължителната практика на Пленума на ВС - Постановление № 4/1968 г. и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв. за касационната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското / адвокатското възнаграждение на ответната страна. Третото лице помагач – Л. Б. Г., не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като е спазена процедурата по чл. 558, ал. 5 КЗ, вр. чл. 496 КЗ. За да отмени частично първостепенното отхвърлително решение, въззивният състав е достигнал до извода за неговата неправилност и незаконосъобразност относно изводите за неоснователност на предявения иск и недължимост на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди на посоченото в исковата молба основание. С оглед събраните доказателства пред РС, въззивната инстанция е намерила, че е установено по безспорен начин наличието на деликт, както и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на водача на л.а. м.АУДИ“, с рег. [рег.номер на МПС] /починал при процесното ПТП/ с настъпилия вредоносен резултат- причинени травми и увреждания на ищеца в резултат на ПТП от 30.12.2019г. От заключението на СМЕ е установено, че на ищеца И. К. са причинени вследствие на процесното ПТП счупване на шесто ляво ребро и разкъсно-контузна рана на мандибулата /долна челюст/. Описаните увреждания са травматични и са получени при ПТП. Срокът за възстановяване е 1,5м.-2м. за счупеното ребро, с изразени болки и страдания през този период с постепенно затихване. Преживяното ПТП само по себе си е довело до негативни усещания за пострадалия месеци наред, като уврежданията са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Възприети са и събраните в хода на съдебното дирене пред РС гласни доказателства от разпита на свидетелите В. П. и С. И.. Свидетелят П., водач на л. а. „Волво“, в който се е возил ищецът, сочи, че се касае за зверски удар отзад, впоследствие с обръщане на колата. И двамата мъже в колата са били с поставени предпазни колани. Свидетелят твърди, че след удара е бил в безсъзнание и не знае кой автомобил ги е блъснал. Свидетелката И. - майка на ищеца посочва, че същият е бил в болницата в тежко състояние. Решаващият състав, като е взел предвид, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП - болки и страдания за период около 2 месеца, като травмите са довели до продължителни болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, е определил за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020г. - датата на изтичане на срока по чл.558, ал.5 КЗ, вр. чл.496 КЗ и постановяване на отказа от ответника, до окончателното изплащане на сумата. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Поставените въпроси са свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, като относно тях е налице задължителна съдебна практика - ПП № 4/1968г., и практика на ВКС по чл.290 ГПК, в съответствие с която е постановен съдебният акт в атакуваната част. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението за неимуществени вреди се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Решаващият съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вкл. характера на по-тежката травма - счупване на ребро. Размерът на обезщетението е в съответствие и с обществено - икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 30.12.2019г. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Независимо изхода на делото, на пълномощника на ищеца не могат да бъдат присъдени разноски по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв. за настоящата инстанция, предвид липсата на хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., доколкото с подлежащо на предварително изпълнение въззивно решение в полза на ищеца са присъдени 15 000 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд