Определение № 733 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 388/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. З. Д., подадена чрез пълномощника адв. И. М., против определение № 3085 от 20.11.2025г., постановено по в.ч.гр.дело № 2782/ 2025г. на Софийския апелативен съд, 4 състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Д. против разпореждане № 20956/ 21.08.2025г. по гр.д.№ 3727/2025г. на Софийския градски съд, ГО, 15 състав, за връщане, на основание чл.129, ал.3 ГПК, на исковата му молба и за прекратяване на производството по делото. Частният касатор счита, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му. Обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поставя въпроса: Следва ли да се прекрати производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда, когато неизпълнението се дължи да причина извън страната и за която причина съдът е уведомен своевременно и е поискано удължаване на срока. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното: Въззивният съд е установил, че подадената от ищеца Д. Д. искове молба е оставена без движение от първоинстанционния съд с разпореждане № 14295/05.06.2025г.. С това разпореждане е постановено и издаване на поисканото от ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред СРП за снабдяване с друго удостоверение, съдържащо лични данни на ответниците; указано е на страната в 2-седмичен срок от получаване на удостоверението да отстрани нередовностите на исковата молба и конкретизира адреса на всеки един от седемте ответника. СГС е предупредил страната за неблагоприятните последици при неизпълнение. В предоставения срок с молба от 01.07.2025г. ищецът заявил, че се е снабдил със съдебното удостоверение, депозирал го е в прокуратурата; срокът за издаването му от СРП бил едномесечен; посочил е, че представителят му по пълномощие е в отпуск за периода от 11.07.2025 до 21.07.2025г. (удостоверено и в документ от Софийски адвокатски съвет); направил е искане съдът да продължи срока за отстраняване нередовностите на исковата молба до 15.08.2025г. С определение № 12707/02.07.2025г. съставът на СГС е продължил дадения срок за изпълнение на указанията до 01.08.2025г. С молба от 14.08.2025г. ищецът заявил, че от СРП все още не са му предоставили исканата информация за имената, ЕГН и адресите на ответниците и е поискал отново да бъде продължен срока до края на м. септември, поради обективната невъзможност да изпълни дадените указания. С определение № 15600/18.08.2025г., като е взел предвид, че съдебното удостоверение е издадено на 09.06.2025г. и не са представени доказателства за депозирането му пред СРП, първоинстанционният съд е счел, че даденият повече от 2 месеца срок е достатъчен за изпълнение на указанията, поради което е оставил без уважение молбата от 14.08.2025г. С разпореждане №20956 от 21.08.2025г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. При така установеното, САС е приел, че в случая указанията на съда са съответни на нередовността на исковата молба, поради което спрямо ищеца следва да се приложат неблагоприятните правни последици при бездействието му в предоставения срок, изтекъл на 01.08.2025г., докогато е продължен, а обжалваното разпореждане на СГС е постановено в съответствие с процесуалния закон. Намерил е за правилна преценката на СГС за липсата на основание за второ продължаване на предоставения срок (още повече при вече изтекъл даден срок и продължен), тъй като не са представени и доказателства за депозиране на издаденото по делото съдебно удостоверение пред СРП, т.е. за уважителни причини, обосноваващи искането за продължаване, без съдът да е адресат на задължение да изисква такива доказателства, тъй като страната следва да докаже тези причини с искането си, което се подава и преди изтичането на срока (чл. 63, ал. 1 ГПК). Предвид това е посочил, че отхвърлянето на молбата по чл. 63 ГПК, не води до незаконосъобразност на последващия преграждащ акт за връщане на исковата молба. Извън изложеното съставът на САС е съобразил и, че в приложеното към частната жалба с която е сезиран, удостоверение от СРП, не се съдържат данни за адреси на ответниците, конституирани като такива в качеството им на извършители на непозволено увреждане, за които на настоящия етап не са събрани, според съдържанието на удостоверението от СРП, достатъчно доказателства за привличането им в качеството им на обвиняеми по досъдебното производство (така че да се поставя на обсъждане и въпрос за процесуална пречка за упражняване на правото на иск). По изложените съображения САС е приел, че подадената от ищеца искова молба подлежи на връщане, а обжалваното разпореждане е законосъобразно. Върховният касационен съд намира, че не е налице основание за допускане до касационен контрол на определението на САС. Въззивният съд е изложил подробни съображения по спорното пред него обстоятелство - редовна ли е или не подадената от Д. З. Д. искова молба, като е формирал свои собствени изводи относно съдържанието й. Извършил е дължимата преценка на дадените от състава на СГС указания и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването им, въпреки двукратно предоставяната на страната възможност, има за последица законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието по чл.129, ал.3 ГПК да върне нередовната искова молба. По този начин апелативният съд е съобразил трайната съдебна практика на ВКС, според която за да приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и как следва да ги отстрани; определението по чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. В допълнение следва да се посочи, че ако са налице независещи от страната обстоятелства, които препятстват изпълнението на указанията в срок, тя следва да прояви активност като своевременно, преди изтичането на срока, удостовери наличието на уважителни причини и поиска удължаването му-чл.63, ал.1 ГПК. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва съобразно твърденията на молителя. Въззивният съд е съобразил, че първата молба на Д. по чл. 63 ГПК е уважена от СГС и срокът е продължен с един месец, както и че втората молба от 14.08.2025г. е подадена след изтичането на продължения срок и не са приложени доказателства, от които да се установи наличието на уважителни причини, които да налагат повторно продължаване на срока. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса по приложението на чл. 63 ГПК съответства на практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Наличието на съдебна практика по приложението чл. 63 ГПК и чл. 129 ГПК, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава частният касатор. По изложените съображения, определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО